Габи предпочиташе да е всичко друго, но не и Гея-заместителят на ада.
— И все това ще си баеш — назидателно каза Гея. — Защото ти унищожи Роки. Роки беше автентично порочна героиня. От хилядолетия търся такава. Сега е все още порочна, но не като преди. Снич Куката го усеща. В момента Роки осъзнава, че си мъртва. Не е сигурна, че е мое дело, но почти е убедена. Робин, Валия и Крис са я закъсали. Може и да не оцелеят. Роки ще се хвърли да ги спасява. После… ще дойде тук и ще ми обяви война. Това — Гея се потупа по гърдите, — това превъплъщение на Гея не ще оцелее. — Тя сви рамене. — Хубаво. И без това вече ми омръзна тази госпожа Кромпир. Имам някои идеи за следващата Гея, които биха те очаровали. Но както и да е. Ти беше дотук. Само ми губиш времето.
С тези думи Гея сграбчи фантасмагорията, която бе Габи. Причерня й, после усети как полита към изкривената пустота на главината и се издига към червената линия светлина в самия й връх, линията, която забеляза Чироко, когато те за първи път стъпиха…
Това е сън, напомни си Габи. Този разговор никога не се е състоял, не и на физическо ниво. Гея притежава всички спомени на Габи и може да създава нови на компютърно програмираната матрица-памет, която бе всичко, останало от Габи, от нейната плът и кръв. Така че всичко това бе илюзия. Тя прави нещо с мен, но аз не летя във въздуха, не се гмуркам в този водовъртеж, за който винаги съм знаела със сърцето си, че е съзнанието на съществото на име Гея…
Една мисъл я закриляше. Едно усещане я крепеше здраво в мъглата на хаоса и я предпазваше да не премине чертата между манията и лудостта.
Това са двайсет години, помисли си Габи. Вече съм ги преживяла.
В червената линия скоростта на светлината се определяше от локален закон, квантов регионален феномен, който можеше и да е нонсенс — нещо като полицай, залегнал зад будка с афиши в провинциално градче в щата Джорджия, — но можеше да бъде подкупен и да не създава главоболия.
Но всичко по реда си. „Скоростта“ зависеше от пространството и времето, които не бяха от особено значение в Линията. „Светлината“ представляваше сложни и безполезни партиди от вълнови частици без маса, страничен продукт от живота в линията, подобно на потта и изпражненията. „Скоростта на светлината“ бе противоречиво твърдение. Колко тежи този ден в планината, когато накладохте огън и видяхте падаща звезда? Каква е масата на вчерашния ден? А скоростта на любовта?
Линията обикаляше целия вътрешен пръстен на Гея, който, от позициите на Айнщайн, беше кръг. Линията не представляваше окръжност. На фона на вътрешния пръстен изглеждаше тънка. Но не беше.
Линията сякаш съществуваше вътре в самата Вселена. Нищо от нея не излизаше извън физическите граници на Гея, Гея се съдържаше във Вселената — следователно линията съществуваше във Вселената.
Линията бе нещо много по-голямо от Вселената.
В края на краищата, думата „Вселена“ не беше подходяща при дефинирането на линията. Схващането за голата ексцентричност бе най-близко до естеството на линията… и имаше твърде малко общо с нея.
Нещата съществуваха в нея. Повечето — безумни, Габи бе нарочена от Гея да стане същата. Но Габи се вкопчи в мисълта: Това са двайсет години. И в още една: ще трябвам на Чироко.
Бавно, предпазливо, Габи изучи естеството на реалността. Тя стана нещо като Бог. Ама че жалко несъответствие — сега вече знаеше много от Отговорите и бе наясно, че Въпросите не са били формулирани правилно никога — но и това беше нещо. Далеч по-щастлива би се чувствала, ако можеше да живее там, навън, онова, което тя наричаше Живот, но вече бе прекалено късно и тя се бе смирила с онова, което бе задължена.
Тук, далеч от доминиращото присъствие на нещото, наречено Гея, Габи започна да наднича извън линията.
Видя как Чироко пристигна в главината, куршумите разкъсват „Гея“, долови полъха на далеч по-вълнуващи промени и започна все повече да се замисля. Там имаше възможност…
Замисли се за миг, който за нейно учудване бе траял цели пет години.
Установи, че не я свърта повече на едно място. И Гея не стоеше там, макар част от нея да оставаше в линията. Габи трябваше да последва примера й, ако искаше да оцелее. Полека, крадешком от Гея, тя се откъсваше и преместваше центъра на съзнанието си долу, в пръстена. Неведнъж успя да види Чироко и да остане невидима.
Започна да учи тайните на Магията.
ДВАЙСЕТ И ТРИ
— Може би тя никога няма да дойде — каза Гея.
— Може и да си права — отвърна Крис.
Изтръска изтривалката и пак я вдигна към голямата розова стена от плът.