Само спицата над Океан бе оголена, а вътрешността на останалите гигантски цилиндри бе изобилна на форми на живот. Огромни дървета растяха хоризонтално от вертикалните стени. Сложни еко-системи процъфтяваха в лабиринтите от клони, в хралупите на дънерите и долу, в подножието им.
На Гея съществуваха десетки видове Ангели, повечето от които толкова различни, че не можеха да се кръстосват. Спицата на Диона поддържаше три вида — или Клана, както те се наричаха. Най-горе, където почти липсваше гравитация, обитаваше паякоподобният Клан на въздушните: джуджета сред събратята си, с полупрозрачни криле и кожа, ефемерни, не прекалено ярки, те приличаха повече на прилепи или птици. Рядко кацаха, освен за да снесат яйцата си, които оставяха на произвола на съдбата. Хранеха се с листа.
Средната част на спиците бе ареал на Дионските орли, които имаха родствени връзки с Клана на орлите на Рея, Феба и Кронос. Орлите не образуваха общности. В действителност, когато двама от тях се срещнеха, най-вероятно бе да се стигне до кървава разпра. Малките се раждаха живи, във въздуха и трябваше да се научат да летят през време на дългото падане към пръстена. Много от тях умираха.
Но Въздушните и Орлите бяха изключение. Повечето от Ангелите гнездяха и отглеждаха малките си. Разбира се, по най-различни начини.
Кланът Супра на Диона живееше в дъното на спицата. Тези кротки същества със социална нагласа строяха големите си гнезда като кошери от клони, кал и собствените си изсъхнали изпражнения, в които се съдържаше свързващо вещество. В едно гнездо живееха до хиляда представители на вида Супра. Женските раждаха нещо, на което му викаха плацентоид — един вид яйце на бозайник, съдържащо ембриона, което трябваше да се прикрепи към живата плът на Гея. В този смисъл женските не натежаваха от бременността и можеха да летят, а малките израстваха доста, преди да бъдат откъснати от утробата. Подобно на малките човечета, децата Супра оставаха дълго безпомощни. Научаваха се да летят след шест-седем години.
Чироко харесваше Ангелите Супра. Те бяха по-досегаеми в сравнение с останалите Кланове, дори понякога идваха да търгуват в Белинзона. Използваха оръдия на труда, за разлика от болшинството свои събратя.
И те, като много други, приличаха на кльощави като скелети човеци с гигантски гръден кош и черни, лъскави тела.
Ангелите имаха нещо общо с Титанидите. И двата вида бяха относително нови създания, направени от Гея като вариации на тема човек. Но имитацията на летящ човек бе подложила на неимоверни изпитания конструкторската мисъл на Гея.
Освен гнезденето, още две неща отличаваха Супра от останалите. Едното бе тяхната окраска. Женските имаха зелени крила, а мъжкарите — червени. И двата пола имаха черни опашни пера, освен през брачния период, когато женските въртяха пъстроцветни опашки, които им изникваха само тогава. Други полови белези липсваха.
Нямаха имена. В езика им липсваше първо лице и единствено число. „Ние“ беше най-доброто, до което можеха да стигнат, и въпреки това нямаха обществено съзнание. Живееха като индивуалисти.
Това някак затрудняваше общуването. Но то си струваше усилията.
Суприте въобще не се стреснаха при долитането на Габи и Чироко до гнездото им и кацането им, леки като перца, близо до големия отвор на върха на гнездото. В спицата валеше и покривалото бе дръпнато, за да предпазва гнездото от водата. Габи се мушна под него и Чироко я последва в тъмнината.
Адски странен бе този сън. Можеше да лети до момента, в който кацнаха в гнездото на Суприте, из което Чироко се защура както наяве.
С триста зора, вкопчена с двете ръце, успя да слезе по онова, на което Суприте викаха стълбище — сума ти въжета, вградени в стените, за които Ангелите се хващаха с орловите си нокти. По същия начин викаха стол на дългия стърчащ прът, на който явно се чувстваха комфортно.
Габи и Чироко влязоха навътре, където на опорната стена в малки джобове от живата плът на Гея бяха пръснати бебетата Супра. Някои бяха не по-големи от яйца на щраус, а други — колкото човешки младенци, и трябваше да се държат под око, за да не прекъснат пъпната си връв. За малките се грижеха всички членове на клана, по ред. Суприте не деляха децата на мои и твои.
Единствено тук, при развъдника, имаше равно и широко пространство, което можеше да послужи за под. Двете с Габи седнаха в йогийска поза, със скръстени крака. Чироко съжали, че не носят подарък. Всичко би свършило работа — Суприте си падаха по ярките шарении. Това би било учтиво начало на визитата. Но тя не носеше дори дрехи.