Габи също не носеше, но с магически жест отвори длан и в нея се появи стар пластмасов рефлектор за колело, който блестеше с всички цветове на дъгата си при въртене. Суприте го харесаха и той започна да минава от ръка на ръка
— Фамозен подарък — каза единият.
— Най-светещият — съгласи се друг.
— Елегантен и изкусен — вметна някой.
— Ние сме най-приятно очаровани — добави четвърти.
— Свято ще го пазим.
След като ги изчакаха да свършат с благодарностите, Габи и Чироко най-после се вредиха и те да вземат думата, за да възхвалат красотата, ума, маниера, уменията и летателните способности на домакините си с най-екстравагантни слова. Аплодираха детеразвъдника, гнездото, клоните, крилете, групата и клана на несравнените Супра. Една разгонена женска така се трогна, че разпери опашка в израз на благоволение. Въпреки че Чироко едва виждаше в сумрака, тя се присъедини към останалите във възхвалата на женската плодовитост и сърцатост с толкова откровени изрази, че биха накарали и проститутка да се изчерви.
— Бихте ли приели малко… храна? — запита един от домакините, а останалите сведоха погледи и запазиха свенливо мълчание. Това бе нов почин за Суприте, нещо, което твърде предпазливо експериментираха в отношенията си с човеците. Лично те нито приемаха, нито предлагаха угощение извън собственото гнездо. Не че биха отказали храна на прегладнял съсед Супра от друго гнездо, но повечето по-скоро биха умрели, отколкото да си поискат.
Поканата бе отправена от индивид с по-нисък статут в клана, стар, сбръчкан мъжкар на последно издихание.
— Просто не бихме могли — меко каза Чироко на друг индивид.
— Сити, ние сме напълно сити — съгласи се Габи.
— Още един грам и няма да можем да летим — обясни Габи.
— Затлъстяването е опасно.
— Въздържанието е добродетел
Те въобще не погледнаха към отправилия поканата, за да си разпределят бремето на конфуза поравно, както бе учтиво да се постъпи. Суприте зашушукаха одобрително и се замолиха за просперитета на гостите си.
Внезапно Чироко се сети за самотния Супра над Япет, докато мъртвешкият ангел отлиташе с Адам.
— И така, защо дойдохме тук, в това гнездо? — запита Чироко, обръщайки се към групата, а не към Габи, извъртайки въпроса си така, че да хвърли Суприте във възможно най-малък смут.
— Да, най-интересното нещо — каза един от тях.
— Защо са дошли, защо са дошли?
— Един от въздух, един от сънища.
— Сънища в гнездото, колко странно.
— Единият, дето горя. Защо са дошли?
Габи се окашля и я погледна.
— И сега сме дошли по същата работа — каза тя. — Пак да бистрим ингилъците на Гея и подготовката на война срещу нея, всички нейни съюзници и гнезда.
— Точно така! — Чироко, шашната, кимна. — Точно това възнамеряваме. Да… ангажираме най-брилянтните тактици и стратези.
— Най-точно! — ентусиазирано възкликна един Ангел.
— О, скърбим за деня!
— Гнездото на Гея ще бъде унищожено!
— Мрънкане — каза един Ангел, който всъщност искаше да каже, че нямат какво да кажат, но не искат да не кажат нито дума по въпроса.
— Мрънкане — съгласи се с него друг.
Лесно бе да се гледа на Суприте от Диона като на мили перушани или на видиотени професори, които говорят превзето и несвързано. Но би било тотална грешка. Английският, толкова нелогичен и плодовит, страшно пасваше на вродения им маниер да шикалкавят и лавират при всяка сгода.
— Доста насилствено — предположи Габи.
— О да, твърде насилствено. Много мъчения.
— И предпазливо, твърде.
— Тактиката — обади се един. — Лексикон на тактиката. — По начина, по който го каза, Чироко разбра, че въпросът би могъл да се преведе като: „Как ще се бием с нея?“
Габи отново направи тайнствения жест с ръце. Този път ядец, реши Чироко. И за миг се почувства като ония баламурници, пред които тя самата бе правила чудеса.
Габи измъкна една червена пръчка, несъмненено динамит, както си личеше от надписа: ДИНАМИТ — Произведено в Белинзона. Ангелите се умълчаха и зяпнаха в пръчката. Чироко я взе и я огледа най-щателно. Ангелите въздъхнаха в хор.
— Откъде я взе? — директно попита Чироко, забравила за миг, че не са сами. — В Белинзона няма нищо такова.
— Ще го има, но след един килорот — каза Габи.
— Ефемерно! Това е ефемерно!
— Невъзможно нищо — изказа мнението си друг.
— Още не е направено? Какъв фарс! Ние сме остро незапознати.
— Несъществуващо — обобщи друг. — Също като тая Чироко.