— Каламбурите стигат — прозвуча предупреждение.
— Забравяте ли, че това е сън? — напомни им Чироко.
— Динамит! Динамит! Динамит!
— Ще има динамит — съгласи се Габи. — Когато му дойде времето — за битката с Гея.
— Ще има! Един истински стратосферен глагол.
— Най-искрено.
— А-а… илюзии? — каза по-младият Супра и примигна, все още загледан в динамита в ръката на Габи.
— Воля на тъничката — някой обясни.
— Фигурант! Лунна светлина от бъркотия, препобърканост, инфрамрак, пъргава присмехулност! пустота! — крещеше друг, ефектно закривайки обсъждането.
Те отново се загледаха в пръчката сред накокошинено безмълвие. Габи ската динамита там, откъдето се бе появил — в бъдещето. Поне така предположи Чироко.
— Ох — въздъхна един.
— Наистина — потвърди друг. — Боже мой, нещата могат да се направят с такова парче могъщество! — безапелационно попита той.
— Да, може — отвърна Габи. — И сега вие ще ни разправите всичко.
И го стори най-изчерпателно.
Накрая последва ритуалната оферта за секс. И двете гостенки приеха, твърде дипломатично.
Всичко започна с ритуала на флирта, който Чироко винаги бе оприличавала на танц, докато другите пееха и пляскаха ритмично. Партньорът на Чироко бе расов мъжкар. Ярките му червени криле я обгръщаха нежно докато „консумираха“ акта.
Имаше и друго, което я привличаше у Суприте. Те нямаха и грам ксенофобия. Племенни хора, културата им беше изпълнена с ритуали, обичаи и традиции — но те притежаваха гъвкавост. При Суприте офертите за секс би трябвало да се реализират честно и без симулации. Но те бяха формализирали ритуала само заради човеците-визитьори. Истински секс със Суприте би бил гротеска и за двамата партньори. В случая мъжкарят я докосна леко с малкия си пенис, който никога не се вижда, и всички бяха щастливи. А на Чироко и стана по-добре на душата. Почувства се обичана.
Почти бе забравила, че това е сън, докато не се приземи леко върху черния пясъчен бряг и не видя спящото си тяло. Наблизо седеше Кларинет и си почиваше, правеше някаква инкрустация, докато се намираше в състояние на полублян.
Погледна ги и кимна и на двете.
Чироко целуна Габи за довиждане и я проследи с очи как отлита. После се прозя, изпъна се и погледна към себе си. Време е за ставане, помисли си.
Отново бе впечатлена от факта колко лесно фантазията се превръща в нещо банално. Коленичи до заспалото си тяло, припомняйки си как го направи последния път и се претърколи върху него.
Въздъхна когато вместо допира до пясъка, както бе очаквала, се докосна до гореща, мускулеста плът. За миг се изпружи върху заспалото тяло, после подскочи във въздуха, сякаш се бе приземила върху мравуняк. Изправи се ужасена, тъй като другата Чироко се размърда и посегна към лицето си… после леко се обърна на хълбок и продължи да спи.
Завъртя глава и видя, че Кларинет я гледа. Какво ли виждаше? Чудеше се дали някога би могла да го попита.
— Не съм готова за това — каза тя на глас. Въздъхна, коленичи на пясъка и нетърпеливо докосна тялото си. То отново бе друго. На едра, силна, помургавяла и не много хубава жена.
Хвана другата ръка на оная Чироко, която пак леко се размърда, промърмори нещо. После отвори очи и бързо седна.
Моментно виене на свят и отново само Чироко. Бързо се огледа и не видя наоколо никой друг.
— Само ти и аз, хлапе — каза си тя и отиде при Кларинет.
ДВАЙСЕТ И ПЕТ
Историците, ако такива се появят в Белинзона, доста ще се двоумят кога всъщност е станала промяната. Градът бе роден в хаос, израснал в бъркотия и овладян в безпорядък. Известно време броят на интернираните почти се равняваше на броя на свободните граждани.
В неофициалните сондажи на общественото мнение, предприети от Конъл, не се отбелязваше драстичен скок на морала или рейтинга на Чироко Джоунс, дори и след въздушната инвазия. Вероятно поради наслагване на много фактори.
Но както и да е, незнайно защо в един момент, между шестия и седмия килорот след нашествието на Чироко, Белинзона от сборщина самосиндикални индивиди се бе трансформирала в общност — в рамките на човешките разбирания. Но не благодарение на драматични изцепки, например всички внезапно да станат братя. Все още съществуваха дълбоки и непреодолими противоречия, и то най-вече в самия Съвет. Но в края на деветия килорот Белинзона се превърна в град със свой облик и интереси.
В този процес изненадващо голяма роля изигра футболът.
Манията на Серпент плюс организационния хъс на Робин плюс благосклонността на отговорника по парковете скоро доведоха до учредяването на две лиги с по десет тима, и то само при възрастните. А имаше и юношески и детски отбори. Предстоеше изграждането и на втори стадион, един не достигаше. Футболът даряваше радост. Стана извор на легенди и конкуренция. И повод за сладки лакърдии в кафенетата след работа. И повод за разпри. Титанидите-полицаи бяха инструктирани да не се намесват, ако споровете се решават само с юмруци. Когато плъзнаха слухове за това безпрецедентно затваряне на очите от страна на закона, станаха няколко луди меллета, имаше и ранени… и градоначалникът не си мръдна пръста. Изглежда за да заздрави духа на обществото. Така че по-хладнокръвните започнаха да се намесват и ликвидираха разприте в зародиш, а после и самите запалянковци станаха по-сдържани.