Обществените табла за съобщения се превърнаха в нещо като новинарски центрове, огромни пана с обяви, различни статии и резултати от футболни мачове. Появиха се наченките на вестници, изпърво само от няколко страници оръфан пергамент. Тихомълком новоизлюпената индустрия бе поставена под опека, като един несговорчив редактор бе пратен в панделата. Започнаха да се тиражират истории за Гея, Новия Пандемониум, слухове за подготовка на война на изток. Това, че тези истории бяха истина, не променяше факта, че медиите в Белинзона се контролираха от държавата. Половината управници бяха против, още толкова — за тази мярка. Чироко за пореден път констатира, че почти навсякъде съотношението между либерали и фашисти е фифти-фифти.
Стюарт и Трини мразеха това, но не от морални скрупули или грижа за гражданските свободи. И наблюдаваха безпомощно как Чироко затяга примката на общественото мнение в Белинзона. Ясно бе, че докато успява да балансира и да неутрализира противоречията, Чироко ще остане градоначалник, и то до смъртта си. Тоест, в нейния случай, още поне хиляда години.
От друга страна, имаше и вероятност тя да не преживее и хекторот повече.
Започнала бе да излиза сред масите. Ходеше по срещи, митинги, паради. Смесваше се с мнозинството, ръкуваше се, целуваше бебета, прегръщаше се с обществени лидери. Прерязваше ленти на новопостроении обекти.
Произнасяше речи. И то добри. Защото бе хванала кадърни люде да ги измислят. Същото се отнасяше и за плакатите.
Биваше си я Чироко. Дори Трини и Стюарт го признаваха преко воля. Усещаха го в нейно присъствие: тя излъчваше сила и енергия и успяваше да зареди и околните. И умееше да се превъплъщава, в зависимост от обстоятелствата. Сред тълпата бе човек от народа, на подиума бе пламенна, възвишена и… предупреждаваща за заплахата, щом станеше дума за Гея.
Трини й лепна прякора Божия дар Джоунс, но го използваше само когато Градоначалникът бе на дистанция. За щастие, сега вече бе възможно да се предвиди кога е наблизо. Престанала бе с мистериозните появи, макар да изглеждаше въздесъща.
Но Трини знаеше, че с тия совалки Чироко се излага и на големи опасности. Освен привърженици, Божия дар имаше и недоброжелатели. За три килорота — две покушения. Пак добре, защото ако в първите дни на мандата си шареше така, лошо й се пишеше. Сега, сред тълпата, тя бе отлична мишена. Ако хората имаха огнестрелно оръжие, едва ли би поела този риск. А нападателите с ножове бяха ликвидирани на секундата. Чироко бе прекалено добра, за да се нуждае от охрана.
Засега. Някой ден някой снайпер ще се пробва от безопасна дистанция.
Всъщност не беше зле да се живее в Белинзона.
Когато Чироко се зае да създава армия, това изглеждаше съвсем в реда на нещата.
ДВАЙСЕТ И ШЕСТ
— Мразя ги тия военни тъпащини — каза Робин.
— Защо не? Това си е чисто равноправие. Мъжки и женски полкове. Високи заплати, добра кльопачка…
— Вече не знам кога се шегуваш.
— Робин, когато става дума за армията, редовно си правя майтап. Няма друг начин да се оправя.
Робин, която яздеше на гърба на Валия, се вгледа в Чироко Джоунс, яхнала Кларинет. Младата Тамбура галопираше наоколо и се забавляваше, както всички хлапета Титаниди по време на разходка.
Чироко беше и стар приятел, а не само Магьосница, Капитан, Градоначалник и… Демон. Но напоследък я плашеше. Всичките тия многолюдни митинги по стадионите с овации и възгласи на всяка втора дума… Също като в историческите епопеи за демагозите от миналото, за сладкодумните безумци, водили народите към пропаст. Когато стоеше на трибуната, изпружила ръка за поздрав, попиваща възторга на тълпата, тя се превръщаше в една непозната.
В редките случаи, когато оставаха насаме, тя си беше просто Чироко. Както винаги, само по себе си завладяващо, но по съвсем различен начин.
Чироко сякаш долавяше настроението на Робин. Обърна се и поклати глава.
— Спомни си какво казах още навремето, в Таксидо Джанкшън — подсети я Чироко. — Предупредих ви, че не всичко ще ви хареса. Освен това ви казах, че няма да сте наясно защо правя това или онова.
— Затварянето на този редактор… хич не ми харесва. Той е добър човек.
— Зная. И го уважавам. След като приключи цялата каша, ако още съм жива, ще получи достойна реабилитация. Ще оглави журналистическия факултет… и ще ме намрази до края на живота си. И то основателно.
Робин въздъхна.
— По дяволите. Щом си заминеш, Трини пак ще го тикне в затвора. Или Стюарт.
Насочваха се на запад, към сърцето на мрака на Диона. Оставили бяха назад джунглите, планините и Офион и сега се приближаваха към централния вертикален кабел на Диона. Движеха се като в земна нощ при пълнолуние, на отразената светлина на Япет и Метида. Малката Тамбура редовно правеше забежки, но неизменно се връщаше по повика на Валия, като нито веднъж не загази. Децата на титанидите не изпадат в беда.