Чироко си мълчеше за целта на пътуването. Ето защо Робин смяташе, че централният кабел е само поредният жалон по пътя им. Но Титанидите спряха.
— С радост ще ще те придружим, Капитане — каза Валия. — Мястото не ни ужасява.
Тя имаше предвид вродения страх на Титанидите от централните кабели и от живеещите под земята същества. Робин изтръпна при спомена за оня кошмар преди двайсет години, когато двамата с Крис натирваха Валия да слиза по петкилометровата спирала на стъпалата, водещи към леговището на самата Тетида — откачено, вманиачено, ужасяващо, но за щастие, късогледо регионално Божество.
Това бе непреодолим страх, заложен изначално в Титанидите от Гея.
Но Диона беше мъртва, и очевидно не това имаше значение.
— Благодаря, приятели, но предпочитам да ни чакате тук. Междувременно се заемете с детето, научете го на обноски.
— Хей! — запротестира Тамбура и подскочи към Чироко, която разрожи косата й и се засмя. После двете с Робин потеглиха.
При четири стъпала на метър, към Диона водеха двайсет хиляди. Множко, дори и при четвърт „жи“ гравитация.
Добре, че Чироко носеше мощен фенер, защото естественото осветление на кълбовидните същества, висящи от високия извит таван бе мътно и оранжево, а имаше и дълги необитаеми участъци. Дълго слизаха в мълчание.
Робин реши, едва ли ще има друг шанс да изплаче мъката си пред Чироко, която поради новия си имидж на народен човек почти нямаше време за приятели.
— Няма начин да не знаеш за мен и Конъл.
— Права си. Няма начин.
— Той иска отново да сме гаджета.
— А ти защо го отхвърли?
— Не съм… — Излъга. Няма какво да зе заблуждаваме, не беше се изнизал и цял килорот, а Робин вече не можеше да спи като хората. Отдаваше го на факта, че е отвикнала да спи сама, но и сама не си вярваше.
— Мисля, че и Нова е причината. Всеки път виждам упрек в очите й и се чувствам виновна. Искам двете да се сдобрим.
— Добре те работи, няма що!… Тая студенокръвна, лицемерна, сополана… — Тя млъкна, за да се овладее.
— Дъщеря ми е всичко, което имам — измънка Робин.
— Не е вярно. И не е честно от нейна страна.
— Но аз…
— Послушай ме — прекъсна я Чироко. — Отдавна мисля по този въпрос, още от онова празненство, когато ковяхме плановете за Белинзона. Аз…
— Оттогава си знаела?
— Мразя когато мои приятели се забъркват в каши. Траех си, защото в подобни случаи хората не желаят съвети. Но аз мога да ти дам един. Ако искаш.
Робин не искаше. От опит знаеше, че градоначалникът обикновено има право — но твърде често препоръките му се разминават с желанието на напътстваните.
— Искам — отвърна Робин.
Робин преброи триста стъпала преди Чироко отново да проговори. „Велика Майко, помисли си тя. Трябва да е наистина ужасно, ако толкова време не може да го формулира. За каква ли ме мисли?“
— Нова не е научила да прави разлика между зло и грях.
Робин преброи още петдесет стъпала.
— Може би и аз — отвърна тя.
— Естествено аз не се слагам в кюпа — подсмихна се Чироко. — Хайде да ти кажа какво аз мисля, а ти постъпвай както знаеш.
Още десет стъпала.
— Грях е да погазиш племенните закони — каза Чироко. — На Земята за повечето общества онова, което правите вие на Ковън, е грях. Има и друга дума. Перверзия. За повечето човеци това си е чиста перверзия. Има стотици теории за обратната резба, че била обусловена от детството, от някакви химически вещества в мозъка и какво ли не още. Вие на Ковън сте обявили мъжете за злодеи и според вас само една злодейка може да общува с тях.
— Аз нямам теория. Не ми пука. Не отдавам значение на въпросите на пола.
— Как пък не. Щом се чукаш с мъж, значи си съгрешила, това ти е в съзнанието. Дълбоко в себе си смяташ, че си извратена.
Още петдесет стъпала бяха необходими на Робин, за да асимилира чутото. Не бе нещо ново.
— Не знам дали това ще ми помогне — най-накрая каза тя.
— Не ти и обещавам. Но мисля, че единственото разковниче е да погледнеш на нещата обективно. Лично аз стигнах до извода — без да разбирам причините, — че в секса хората се делят на два лагера. Едните са от едната, а другите — от другата страна на барикадата. Земята е бастион на хетеросексуалността и винаги е имало скрити дезертьори. На Ковън положението е огледално противоположно. Подозирам, че и при вас има несретници, които дори не осъзнават кое ги прави нещастни. Може би само сънуват. Греховни сънища. Но проблемът им е, че поради някаква причина — биологична, поведенческа, хормонална — те са… били, как да го кажа, те са били пачаври. И щяха да са по-щастливи с мъжар в леглото. Не знам дали има ген на разврата, или това качество се придобива — било то на Земята, или на Ковън. Но смятам, че ти си от тия, с обратната резба.