Робин се изчерви до ушите, но не изостана. Беше добре да чуе всичко.
— Смяташ, че съм от тия, на които им трябва мъж.
— Не е толкова просто. Станало е някакво преплитане между твоята личност и личността на Конъл. Ако той беше жена, нямаше да има по-щастлива от теб на Гея. Но понеже той е мъж, ти си от най-злочестите. Защото мъкнеш бремето на голямата лъжа на Ковън, нищо че се изживяваш за престаряла. Милиони несретници на Земята са влачили големите лъжи на своята култура и са се гътнали точно толкова нещастни, колкото си и ти сега. Съветвам те да го приемеш за глупаво.
— Да-а, но… по дяволите, Чироко, аз го виждам. Мислила съм си същото…
— Но не си се преборила.
— А Нова?
— Какво Нова? Ако не те приеме такава, каквато си, значи не е оправдала очакванията ти.
Робин мисли над думите й неколкостотин стъпала.
— Тя е голяма — каза Чироко. — И може сама да решава.
— Зная. Но…
— Тя е безпощадно оръдие на морала от Ковън.
— Но… не мога ли да й помогна да го преодолее?
— Не. Едва ли. Но… мисля, че теб ще те излекува времето. Времето и Титанидите.
Робин поиска разяснение, но не го получи.
— Значи според теб трябва да се сдобря с Конъл?
— Обичаш ли го?
— Понякога мисля, че го обичам.
— Не знам много неща със сигурност, но в едно съм убедена сто на сто — любовта е единственото нещо, което си струва.
— Щастлива съм с него — призна Робин.
— Още по-добре.
— Ние… чудесно си пасваме в леглото.
— Тогава ти си глупачка, ако не си го признаеш. По мъже си е падала твоята пра-пра-пра-прабаба. Ти си издънка на старинен лесбийски род, но в кръвта ти има капка перверзност.
Още сто стъпала, после още сто.
— Добре. Ще си помисля — каза Робин. — За греха ми каза. А що е зло?
— Робин… Злото го познавам, щом го видя.
И разговорът секна, защото за изненада на Робин бяха стигнали.
Това леговище не беше като убежищата на останалите регионални мозъци, които се бяха разделили на приятели и врагове на Гея преди векове, по време на въстанието на Океан.
За свое нещастие Диона била разположена между Метида и Япет, едни от най-могъщите поддръжници на Океан, които я бяха заклещили в смъртоносна хватка. И след една дълга агония тя бе свършила преди пет века.
Стъпките им отекваха в мрака. Езерото, ограждащо огромната конична кула на Диона, бе пресъхнало. Нямаше я червената светлина, която бе признак за живот. Диона бе само труп. Част от кулата се бе срутила и Робин видя подобната на кристална решетка вътрешна структура, която хвърли милиони бикове, когато Чироко я освети.
Тя извъртя фенера към големия аркообразен отвор на тунела. Като че вътре имаше влак.
— Излез, Назу — прошепна Чироко.
Сърцето на Робин се обърна. Върна се назад в годините, двайсет и повече…
… към деня, когато като девойче получи подарък — мъничка змия, южноамериканска анаконда, еunectes murinus, и Робин я избра за свой демон. Никакви котки и врани — змей. Кръсти я Назу. Някой й беше подсказал това име, след като беше видял как анакондата лакомо поглъща едно след друго шест ужасени мишлета. На някакъв земен език „назу“ означавало „малко прасе“.
… към пристигането й на Гея с Назу в чантата, ужасена и смутена от обичаите, както и от ниската гравитация. В този ден Назу я ухапа три пъти.
… към деня, в който изгуби змията си някъде в катакомбите на Гея, между Тетида и Тея. Двамата с Крис дълго я търсиха, но уви. Крис се опита да я убеди, че змията ще оцелее. Робин не му повярва.
Възнамеряваше да опази змията до гроб. Искаше да остарее с влечугото. Знаеше, че дължината на тези змии достигнала десет метра и можели да тежат повече от питон. Наистина забележителна змия, анаконда…
Назу изсъска и на Робин й настръхна косата. Сигурно такива звуци са били нещо обикновено през юрската ера. Забележителна змия, но те не стават толкова големи.
— Ш-ш-т… Чироко, хайде да…
Назу се помръдна. Никога преди не се е плъзгала така. Плъзгане, с което да подгони тиранозавъра в храстите, да изкорми росомаха или да стегне в прегръдките си тигър или лъв.
Или да спре сърцето на Робин.
Главата на Назу, се показа от тунела и замря. Езикът й, дваж по-дълъг от обикновена анаконда, се измъкна и заплющя насам-натам. Когато Робин я разгледа в тъмата, видя, че бялата й глава е с размерите на локомотив. Очите й бяха златисти с тесни черни зеници.