Мълчаха. Цареше униние. След първия бивак Конъл щеше да се отправи към северните хълмове, за да поеме командването на въздушните сили. На двамата с Робин предстоеше раздяла, ето защо Роки не се отлепваше от Серпент.
Клавесин вървеше на разстояние от двамата възлюбени, по молба на Нова. Великодушен жест от страна на младата вещица и бюрократ в оставка — подадена след един словесен двубой с Чироко, която светкавично назначи на нейно място човек на Трини. Що се отнася до отношенията между вещицата и Титанидата, всичко беше наред.
Нова често се пресягаше към колана си. По-точно към избродираната с древния символ Ин-Ян торбичка с изобретения от нея прах-зомбитрепач, който бяха задължени винаги да носят със себе си всички жители на Белинзона. Тези торбички бързо се бяха превърнали в талисмани. Тази й беше подарък от срамежливата корейска девойка на име Ли, която все още бе адски зле с английския, за разлика от универсалния език на любовта. На раздяла се проляха много сълзи. Нова се питаше как е могла толкова време да не забелязва Ли, сега вече бивша колежка от статистиката. Дали ставаше дума за нещо сериозно? Беше рано да се замисля по въпроса, но имаше на кого да пише от фронта и кой да наглежда домашното огнище.
А Чироко, която яздеше най-отпред, бе заела напета стойка за пред армията, а мислите си къташе само за себе си.
Генералите я бяха предупредили, че преходът през първия ден е прекалено дълъг за нетренираните войски. Придвижваха се към бивака в Япет, чиито палатки бяха разпънати още преди хекторот.
Чироко знаеше, че е прекалено далеч, но такъв й беше замисълът. Точеше си зъбите да обрули армията с поредния десятък обща численост.
Затова тя водеше безмилостно войниците си под растящагта жега и непомръкващото слънце на Япет. И ето че започнаха да окапват като круши. Събираха ги и ги товареха на каруците. Когато най-накрая стигнаха лагера, болшинството от войниците бяха гроги. Капнали бяха и доста от офицерите.
— Ето какво ще направим — обясни Чироко на събралия се офицерски състав, преди да се натръшка в палатките. — Легионът от войници, които окапаха по време на днешния преход, остава тук, за да строи с подръчни материали лагера Понтус, където ще са разквартирувани постоянно две от кохортите. Останалите три кохорти ще се заемат със строителството на подобни, но по-малки форпостове на север, юг и изток. Освен това ще поддържат в изправност магистралата и ще се задействат, ако от Хиперион започне атака. Те преминават под командването на генерала на Трета дивизия в Белинзона. Изпратете вестоносец да го информира. И вземете от града фургони за тежките случаи, които да бъдат транспортирани обратно. Ясно ли е?
Никой нямаше сили да спори с нея.
ДВЕ
Далеч на запад, на пет километра под земята, Назу се плъзгаше през тъмнината, докато не стигна до дълъг тесен тунел, който вонеше на умрели лебеди.
Познаваше тези места и ги мразеше със студения си и муден мозък на влечуго. Не й се влизаше в тунела. Това бе място на болка. Спомняше си го мъгляво, беше под Япет, само преди килорот и друг път, твърде отдавна.
Близна с езика — отврат. Почти километър назад големите навивки в средата на тялото й потръпнаха нерешително в желание да си тръгнат. Опашката й направо понечи да си ходи сама. Трябваше време ръководните импулси да стигнат от килограмите сива материя, които тя използваше като мозък, до най-крайните й точки, които не бяха съгласни с началството.Невероятният конфликт в тялото й стана причина за изхвърлянето на киселини в чудовищната храносмилателна система, което би било ужасно болезнено, но киселините забълбукаха и туловището на Назу непредсказуемо набъбна. Причината бе проста: наскоро Назу бе погълнала седемдесет и девет от туткавите, слепи, слоноподобни същества, наречени хефалумпи, които обитаваха подземия и не умираха лесно. Двайсет и шест от тях бяха все още живи и повече от Назу мразеха киселините.
Киселина. Хиперион. Нещото-Робин. Иди в Хиперион. Киселина. Робин.
Мислите преплуваха през съзнанието й като освободени духове, сто пъти, двеста пъти и накрая се подредиха. Тя трябва да отиде в Хиперион. Там трябва да се срещне с Робин — защитницата на топлината. Трябва да влезе в тунела с киселина.
Веднъж емнала се, нищо не можеше да спре Назу. Тя се понесе през тунела като най-кошмарните кошмари на Фройд.
Достигна до киселината по-късно, отколкото бе очаквала. Не можеше и дума да става за спиране. Потопи се вътре, зажумяла. Но виждаше през прозрачните клепачи как навлиза в дълбините на Кронос, най-верен приятел на Гея.