Разработила съм няколко възможни сценария. Двата варианта са: или те ни връхлитат в Кронос, или ни пускат да стигнем до Хиперион. Честно казано, бих предпочела атаката да е в Кронос. Защото, ако Гея ни изчака да стигнем до Хиперион, тогава ще събере всичките тези групи — От Феба, Крий, Рея, Хиперион, Кронос, може би и от Тетида, почти едновременно, почти без предупреждение.
Всички разглеждаха сериозно схемата, предлагаха идеи, някои не безполезни. Общо стигнаха до извода, че вероятно Гея разумно ще ги изчака докато стигнат в Хиперион, за да стовари върху тях цялата си мощ.
Чироко бе съгласна… и мрачно си помисли, че Гея като нищо ще стори тъкмо обратното. Извън всякаква логика Чироко се опасяваше от атака в негостоприемната нощ на Кронос.
ШЕСТ
Въздушният убиец в Тетида хабер си нямаше, че е водач на Десето бомбардировъчно ято на Въздушните сили на Гея. Знаеше само, че е водач на ескадрон. Имаше мъглява представа, че има и други ескадрони, но за него това беше без значение. Мисията му беше точно дефинирана — пък и той не се сработваше с останалите Въздушни убийци. Не бе такъв по природа. Той беше крилатият фюрер.
Пристигаха заповеди. Те включваха презареждане с гориво в базите под командването на останалите Въздушни убийци. Тази мисъл му беше неприятна, но Заповедите са си Заповеди.
Знаеше, че има армия, която сега се движеше през Кронос.
Знаеше, че в един момент ще пристигнат Заповеди да атакува армията.
Знаеше, че в небето има и врагове. Това не го плашеше.
Всичко това му доставяше удоволствие и го топлеше.
Единствената досада идваше от всички тия Ангели, дето напоследък се мотаеха наоколо.
Летяха много наблизо и си шушукаха любопитно. Зелени и червени. Презираше ги. Пихтиестите им криле са чудна мишена за червените-очи и за страничните-ветреници… но нямаше Заповеди. Той презираше Ангелите. Бяха толкова кекави. Толкова неефективни като летящи машини.
Започнали бяха да строят гнезда, които висяха също като него, от кабела. Под него имаше три, големи издути топки, като че направени от кал и пръти. Намираше ги за грозотии.
Преди бяха четири. Но той изгуби едно червено-око, за да провери здравината им. Гнездото стана на пух и прах. Червените и зелени пера, които се разхвърчаха наоколо, ужасените писъци на оцелелите го забавляваха.
Но не повтори опита си.
Очакваше своята мисия.
СЕДЕМ
Конъл настояваше да атакува базата на Кронос. Най-накрая на Чироко не й остана друго, освен да му довери най-секретния си план, този, дето можеше и да стане, а можеше и да не стане. Нямаше друг изход, за да го укроти.
Когато чу плана, Конъл миряса, макар и с неохота. Робин и останалите щяха все още да са застрашени от ония гнусни виещи чудовища, но нямаше друг начин.
— Така трябва, Конъл — каза Чироко. — Подозирам, че ако ти атакуваш базата на Кронос, тя ще получи подкрепа от цялото колело, преди да имаме възможност да поднесем изненадата. Ако връхлетят много наведнъж, ти и твоите хора ще бъдете пометени. И тогава ще бъдем под прицел от въздуха през целия път до Хиперион.
Така Конъл остана в базата си, в сигурното прикритие на северните хълмове на Япет. Той изгуби сън и покой. Самолетът му го чакаше в пълна бойна готовност, а той все се навърташе край пистата.
Останалите пилоти играеха карти, шегуваха се и гледаха да убият времето. Повечето бяха мъже и жени с опит от военновъздушните сили на Земята. Те роптаеха, че Чироко е поверила командването на Конъл, но се възхищаваха на познанията му за специалните условия на Гея и възможностите на малките самолети.
Ефирът бе на постоянно прослушване.
Но те самите пазеха мълчание. За да издадат местоположението си на Гея, освен това подозираха, че бръмчащите бомби улавят радиосигналите. Чуваха данните от наблюденията в Метида и оскъдните съобщения на напредващата армия.
Накрая прозвуча сигналът за тревога.
— Бандити в осмия час — разнесе се в ефира. — В шестия, седмия… това е осмият, деветият… и с Батето стават десет.
Екипажите се защураха. Конъл бе излетял, когато пристигна краят на съобщението.
— Спускат се. Скриха се. Станция едно прекратява предаванията. Слушайте станции две и три.
Станция едно беше в южните хълмове на Метида и разполагаше с най-големия телескоп на Гея, с който наблюдаваха непрекъснато централния кабел на Метида.
Две и три се намираха на изток и на запад от кабела. Независимо накъде е тръгнал Осми, Конъл скоро щеше да е информиран. Очакваше ятото да поеме на изток, към Белинзона и армията, но не беше изключено това да е само маневра или трик.