Няколко Титаниди не издържаха и понечиха да се върнат, но бяха спрени от по-разумните.
Само Титанидите-лечители не бяха напуснали полесражението. Подобно на човеците-лекари, те правеха същото като всички лекари на война. Събираха ранените, помагаха им и… умираха до тях.
— О, Велика Майко, ако остана жива, никога повече няма да изоставям компютъра си, никога, никога, никога…
Нова не осъзнаваше, че крещи. Тъпчеше се в окоп, май не по-дълбок от сантиметър, с още двама войници.
Когато настана относително спокойствие, и тримата се измъкнаха навън и започнаха да копаят като маниаци. После чудовищата преминаха отново и те пак се натрупаха в окопа, една бъркотия от лакти, ботуши, мечове, шлемове и жилото на страха. Бяха се покрили с щитовете и чуваха как буци пръст трополят по метала.
Една бомба падна наблизо. Нова мислеше, че е оглушала навеки. Посипаха се парчета врял метал и димяща пръст.
— Никога, никога, никога…
С част от съзнанието си Конъл знаеше, че нашествениците от Метида са запрашили на север, по посока на Белинзона. Тази част от него оплакваше превъзхождания от врага Трети ескадрон.
Останалата част от съзнанието му се беше концентрирала върху тъмнината отпред, която постепенно просветляваше. Виждаха битката, доста преди да са пристигнали.
После не остана време да се мисли за нищо друго, освен за сражението.
Остави повечето работа на компютъра. На екрана се виждаха твърде много отблясъци, всичко бе прекалено объркано и ставаше в пълен мрак. Правеше главоломни лупинги, изравни се с нещо обещаващо… но управлението бе поето от компютъра, идентифицирал мишената като приятелска. После удари бръмчаща бомба. Целият сблъсък трая максимум три секунди. Не си направи труда да види падането на победения, а веднага се обърна към следващата мишена.
Битката клонеше към края си. Знаеше, че за тези на земята, чакали двайсет минути долитането на ескадрона, това не беше така. Но вражеското Пето ято бе изгърмяло по тях адски тъпо голяма част от патроните си, сиреч малките същества-куршуми. Всяка експлозия на мунициите им във въздуха означаваше по-малко смърт за тези, които се бяха окопали долу.
Накрая остана само Въздушния убиец. Конъл и двама от пилотите му го заклещиха отзад и той загуби част от лявото си крило, а после, улучен смъртоносно, Убиеца се сгромоляса сред кълба дим и земята запламтя.
— Тук Големия Канадец, Роки Пътника, обади се.
Последва дълга, тягостна пауза и най-после чу отговора.
— Тук Роки Пътник, Канадец. Не виждам повече врагове.
— Точно така. Всички са мъртви. Пето ято е аут. Нямам новини от Трети ескадрон, но знам, че са засекли Осмо ято над Диона и твоите хора ще имат време да си отдъхнат преди евентуална атака.
— Ясно, Канадец. Ще продължим да се окопаваме.
Конъл имаше чувството, че едва се тътри, докато компютрите му търсеха Първи и Втори ескадрон. Вгледа се и видя, че двама липсват. На екрана замига сигнал за помощ, на земята, близо до Хестия. Нареди на един от пилотите си да мине оттам и да види има ли оцелели.
Два загубени самолета. Един загубен пилот, вероятно два. Два други самолета почти на решето.
Конъл усети, че го избива пот. Мина на автопилот, облегна се и едва след минути успя да се успокои. После избърса потта от челото.
— Голям Канадец, Голям Канадец, тук Трети ескадрон.
Конъл различи гласа на Грациана Гомес, най-младата и неопитна сред пилотите на Трети ескадрон.
— Чувам те, Гомес.
— Канадец, Трети ескадрон засече врага десет километра южно от Ментовия залив. И десетте противникови машини са унищожени. Един премина над Белинзона и току-що му видях сметката. Той пусна три, може би четири бомби над града.
В гласа й имаше нещо, което притесни Конъл.
— Гомес, къде е водачът на ескадрона?
— Конъл… аз съм водачът. Всъщност… аз съм Трети ескадрон. — Гласът й затрепери и се въцари тишината.
— Грациана, върни се в базата.
Последва дълга пауза.
— Не мога, Канадец. Самолетът е доста повреден, но може би ще успея да го опазя. Ще се опитам да кацна аварийно. Мисля, че мога…
— Не, Гомес. — Конъл знаеше точно за какво си мисли тя. Пилоти имаше, самолетите бяха кът.
— Добре, тогава ще остискам до залива, някъде на плиткото. Могат да го издърпат и…
— Гомес, насочи машината към Мороз и скачай.
— Канадец, мисля, че мога…
— Скачай, Гомес! Това е заповед.
— Разбрано, Канадец.
По-късно Конъл научи, че Гомес е приземила успешно самолета, а след час е починала от раните си.