Известно време се занимаваше с това. Изстреля няколко странични ветреници, успя да уцели един Ангел в полета му. Изпрати управляем снаряд към гнездото им. От експлозията разбра, че то е било вече празно.
Невъзможно бе да се цели в ангелите. Виждаше как подчинените му се щураха във въздуха, опитвайки се да ги достигнат. Не след дълго вече не се виждаха Ангели. Бяха отлетели към кабела и се бяха изпокрили в теснините му. Би било безполезно да стреля по тях, можеше да застраши…
Концентрацията му беше толкова пълна, че едва сега забеляза пожара в базата. Огнени пламъци изтичаха от приспособленията, които съвсем наскоро бе изоставил. Пламтящото гориво се стичаше по кабела. Знаеше, че ще продължи да гори докато Източникът, какъвто и да бе той, не пресъхнеше.
Мозъкът му добави тази информация и той оформи следващата си тактическа стъпка.
Нямаше възможности да гаси пожари. Не знаеше и за каквито и да било други същества на Гея, които да се справят с такива пламъци. Следователно базата беше загубена. Следователно той трябва да защити горната база. Започна да се издига…
Скоро видя, че тя също гори.
Щрак. Още един бит информация бе попълнен.
Привика ескадрона при себе си. Имаше друга база в Тея. Щеше да ги отведе там, временно. Изпрати по радиото описание на случилото се до Гея и зачака нейните Заповеди, убеден че полетът към Тея бе единственото логично решение.
Но не беше притеснен.
В останалите шест района на Гея, отбелязани с единици на циферблата на картата, Въздушните убийци и бръмчащите бомби избягаха от горящите бази. Ескадронът на Тетида се отърва с най малки загуби: само две бръмчащи бомби. Крий изгуби три и техния Въздушен убиец, а останалите безпомощно се трупаха около кабела, неспособни да решат къде да отидат. Хиперион бе ударен най-тежко, с шест от деветте бръмчащи бомби, унищожени или обезвредени при началната атака.
Суприте от Диона също претърпяха нещастни случаи, но те знаеха, че ще бъде така. След няколко декарота щяха да се съберат и да оплачат изгубените, след като измине достатъчно време, за да уважат паметта им.
Междувременно те изключиха от съзнанието си изгубените членове.
Наистина беше забавно.
— Голям Канадец, всички бази горят. Повтарям, всички. Всички оцелели врагове са във въздуха. Цари голямо объркване.
Конъл тежко преглътна. Знаеше, че накрая те ще се прегрупират. Някои ще дойдат тук. Може би доста на брой.
Изслуша докладите на Чироко за нанесените щети и калкулираше съотношението на силите. Като се вземеха предвид и неизвестните променливи — максималният полет без презареждане и възможността за наличие на резервоари с гориво, за които Суприте да не знаят — се получаваше доста добър резултат.
Ескадроните от Рея и Хиперион щяха да се насочат към Кронос и армията. Това бе тяхната единствена възможна мишена. Неговите летци ги очакваха в Мнемозина. Там имаше възможност за засада, но той не разчиташе на нея.
Ескадронът от Крий можеше да тръгне и в двете посоки, въпреки че — ако преценките за максималния полет без презареждане бяха правилни, — нямаше да успее и в двата случая.
Ескадронът от Тея вероятно щеше да достигне Кронос. Същото можеше да направи и този от Тетида. Феба — твърдо не, но би могла да удари по Белинзона.
От тактическа гледна точка Конъл имаше това голямо предимство, че можеше да ги поеме на вълни. Едва ли първите биха хабили гориво, за да кръжат на място и да изчакват последните. Въздушните убийци не разсъждаваха по този начин. Те изглежда се концентрираха върху мишената и после бяха готови дори на самоубийство, за да я достигнат и унищожат.
С тези съображения той разгърна и собствените си ескадрони.
Заповедите пристигнаха. Въздушният убиец бе предвидил правилно… но само донякъде. Беше очаквал да му бъде възложен градът като мишена. Но Заповедите, предадени през Въздушния убиец от Тея, бяха кратки и ясни. Той и неговият ескадрон трябваше да отлетят към Кронос и да атакуват армията. Трябваше да лети, докато не се появи вражески самолет в небето и докато има останали бомби, които да хвърли над армията. Само тогава можеше да мисли за по-нататъшното си оцеляване.
Това не бе изненадващо за него, поне последната част. Едва ли бе необходимо да се споменава, защото то бе част от неотменните Заповеди. Това, което не съвпадаше с данните от тактическия му компютър, бе нещо, което не бе споменато. Не му беше казано да презареди в базата на Тея.
Той успя да направи максималното, което можеше да стори един Въздушен убиец, нарушавайки Заповедите. Той реши, че когато се приближи до базата в Тея, ще поиска разрешение за презареждане. Това в никакъв случай нямаше да се приеме като неподчинение. С неговото решение се удовлетворяваха всички изисквания за чинопочитание.