После стигна до централния кабел на Тея и видя, че базата гори. С това се обясняваше всичко.
И още веднъж той не се обезпокои. Отправи се към Кронос.
Пети и Шести ескадрон на Конъл стояха в радарна сянка под кабела на Мнемозина. Когато Второ ято от Хиперион се появи, залетяно към Кронос и към армията на четиристотин километра оттук, малките самолети връхлетяха като ястреби, пикиращи от голяма височина, и ги разпъртушиниха.
Въздушният убиец от Хиперион, преди смъртта си, успя да предупреди ескадрона от Рея за капана в Мнемозина. Те щяха да пристигнат след около двайсет минути.
Втори и Четвърти ескадрон от Въздушните сили на Белинзона опитаха подобен трик в Диона, но първо трябваше да изчакат, за да се уверят, че врагът не се е насочил към града. Ескадронът от Тея бе предупреден малко по-рано и оказа силна съпротива. Конъл, върнал се в базата в Япет, готов да вдигне Първи ескадрон в подкрепа, чу за смъртта на трима от неговите пилоти и за четвърти, който бил принуден да скочи. Един от водачите бе сред мъртвите, затова той обедини шестте останали самолета от Втори и Четвърти в един ескадрон и им нареди да се връщат в Япет за презареждане.
Излетя за Диона начело на Първи ескадрон — пет от единайсетте останали му самолета на изток.
Тетида щеше да направи опит с Белинзона, това изглеждаше съвсем сигурно. Би било лудост да летят до Кронос.
Първи ескадрон от Рея вече привършваше горивото, когато срещна Шести и Седми на Конъл — като Седми се състоеше само от два самолета. Не можеха да разчитат на Пети, защото той презареждаше. А все още имаше вероятност да пристигне и последната вълна от Крий и не можеше никой да не покрива базата.
Рея започна да пуска ракети от голямо разстояние. От запад долитаха с писък изстреляни странични ветреници още преди да се види самият ескадрон.
Това се оказа добра тактика. Три самолета на Белинзона бяха ударени и свалени. Двама от пилотите успяха да скочат в пясъците. После започна въздушният бой и за десет минути небето бе очистено от бръмчащи бомби.
Поделението в Мнемозина още не знаеше, но за него войната беше свършила.
В Крий оцелелите бръмчащи бомби все още обикаляха около горящите на земята останки на Въздушния убиец. От време на време изпращаха по някое червено-око към отломките, като че се надяваха да го върнат към живот.
С жалостиви звуци те стояха около падналия си водач и една по една свършваха горивото си и се разбиваха.
Въздушният убиец от Феба и придружаващите го бръмчащи бомби се отправиха към Метида. Той отбеляза, че също като на Тея и Тетида, и тук базата на централния кабел беше в пламъци.
Въздушният убиец имаше тактически проблем. Беше му наредено да атакува армията на Белинзона в Кронос, на две хиляди километра оттук. А той можеше да прелети само хиляда и осемстотин.
Сега установи, че би разрешил този проблем, ако полети през спицата на Феба, през главината и оттам през спицата на Кронос. Би било добра изненада.
Разчиташе да презареди в Метида. Никой не му бе казал, че няма да има възможност да презарежда по пътя, а постоянната Заповед бе да се движи околовръст по колелото във всички случаи, освен ако няма специални инструкции. Шумът нещо смущаваше процесите в главината. Там беше Гея — или част от нея — и вероятно Въздушните убийци й докарваха мигрена.
Но в речника на Въздушния убиец не съществуваше дума като безнадеждно. Той прелетя през Метида, навлезе в Диона — видя горящите трупове на миналите преди него, напълно убеден, че мисията трябва да бъде изпълнена. Бръмчащите му бомби, всяка само с по един двигател, можеха да изминат две хиляди и сто километра. Можеха да доживеят до целта.
Над Япет горивото му свърши — и той изпадна в дилема.
Бръмчащите бомби нямаха разум. Можеха да се подчиняват само на няколко команди, които той им подаваше. „Следвай ме“, „Атака“, „Готови за бомбардиране“, „Започни действия за защита“, „Отвлечи вниманието на врага“… все такива неща. Той претърси списъка с командите. Нямаше Заповед за „Върви без мене“.
Интересен проблем. През цялото време, докато падаше, размишляваше над него. Летеше като безмоторен самолет, заобиколен от ръмженето на своите войски, следващи го по петите.
На около два метра над земята той за първи път в живота си изпита съмнение. Може би това няма да свърши работа, помисли си той, удари се и се прекатури презглава.