Но и двете стратегии не бяха добри. Водата щеше да стигне за прехода, без да я пестят. Проблемът беше друг — да се осигури възможност на хората да поспят и да предпазят краката си от изгаряне.
Раздадоха се странни устройства, оплетени от груба тръстика, нещо като мини-ски. В тази пустиня цялата топлина идваше от земята, под пясъка, който на места ставаше за пържене на яйца. Освен, че предпазваха подметките от допира със земята, „луноходките“ разпределяха теглото така, че да не затъваш.
Титанидите също имаха луноходки, само че в макси вариант. Но Джиповете прекараха ужасни дни. Почти непрекъснато стенеха.
Лагеруването също беше кошмарно.
Хората спяха прави, подпрени на колите. Струпваха всички подръчни материали, за да се изолират от палещата земя. Трупясваха се върху тия купчини палатки, дрехи, одеала и какво ли не още, за да се събудят скапани, плувнали в пот, масово сънуваха, че ги изгарят на клада.
Беше по-отморяващо да се спи по време на път. Войските на партиди се качваха на колите и преспиваха по няколко часа, докато не ги вдигнеше следващата смяна. Мнозина заспиваха както си вървяха, просваха се и скачаха с неистов вик.
Имаше случаи на пълно изтощение и обезводняване. Въздушните сили сновяха насам-натам непрекъснато, като пренасяха най-изнурените войници до Океан. И въпреки всичко пустинята взе своите жертви, макар и не толкова много, колкото бе очаквала Чироко.
В зоната на здрача между Мнемозина и Океан, на брега на топлото езеро, където Офион извираше пак, Чироко разреши кратък отдих, след който поеха в бърз марш към най-голямото море на Гея, което заемаше шейсет процента от територията на Океан и се наричаше също Океан.
Морето беше студено. Всичко живо с ликуване нагази в благодатната вода.
Чироко събра генералите си още веднъж. Опита се да скрие страховете си от тях, но не се заблуждаваше, че е успяла. За Чироко Океан беше големият непознат. Неведнъж го бе прекосявала, но винаги умираше от страх. Един необясним страх, тъй като никога не беше загазвала тук. Но Габи отказваше да говори за Океан и точно това я притесняваше.
На съвещанието бе решено войниците с разклатено здраве да останат тук, на западния бряг на езерото. Не можеха да си позволят лукса да им осигурят охрана, така че ги оставяха сами да се грижат за себе си.
Чироко им преподаде кратък курс по оцеляване — кое се яде и кое е опасно — и след безкрайни отлагания най-накрая поведе армията на поход през Океан.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Товарът на колите съвсем намаля. Такъмите за джунглата оставиха на западния край на пустинята. Тропическата екипировка — на източния бряг на морето. На Океан имаше вода, а топлите дрехи, които бяха влачили през целия път дотук, сега бяха облечени. Дори Джиповете да се радваха, че им е олекнало, те с нищо не го показваха.
Пътят из през Океан минаваше по южния бряг на морето.
В Океан, както и в Мнемозина Околовръстната магистрала на Гея прекъсваше, защото би било глупаво тук да се прокарва шосе. Най-лекият маршрут беше по замръзналото море. Той беше и безопасен, защото там, където се придвижваше армията, дебелината на леда беше над сто метра.
Докато се придвижваха през осветяваната от ледовете нощ на Океан към мястото на първия лагер, в небето на изток започна да се очертава една позната фигура. Свирчостоп отново правеше нещо странно. Цепелините винаги се движеха над Океан на голяма височина. Но сега като че имаше друго на ум.
Спря в ниското, недалеч от армията, и дълго ръси нещо като трици. От време на време се чуваха зловещи тръбни звуци, като при изхвърлянето на излишен водород. А той полека се издигаше нагоре, олекнал от триците.
Когато свърши, се дръпна на пет километра, пак се обърна на изток и изхвърли мощна струя баластна вода, която замръзна още във въздуха.
Оказа се, че триците са цепеници, разпръснати по площадката, избрана от Чироко за първото лагеруване. Бяха сухи и почти не димяха при огрев.
Чироко заповяда на офицерите да разяснят на подчинените си, че дървата са дар от Титанидите от Хиперион. По този начин имиджът на Титанидите се издигна още по-високо, след като армията яде топла храна и спа в затоплени палатки.
Когато за втори път направиха бивак, Габи се яви отново.
Чироко си седеше в палатката и се грееше на огъня, бумтящ в голям варел. И се канеше да си подремне на походното легло. Можеше да си го позволи. За последен път май бе спала в Кронос. Но не й било писано.
Когато се изпъна с прозявка и затвори очи… в палатката влезе Габи. Чироко чу стъпките и седна. Нямаше време за мислене. Габи я хвана за ръката и я помъкна навън.