Чироко усети как Конъл се дръпна настрана, после се издрайфа. Някак си разбираше, че е важно да не сваля поглед от гадинчето, което продължаваше да вряка. Габи се приближи и измъкна нещо…
Буркан от дебело, черно стъкло. Чироко натъпка чудовищното създание в него и плътно затвори капака.
Едва тогава погледна към Джен. Той опипваше челото си, по което имаше кървави следи, но вече нямаше и помен от рана.
— Копеле — отново каза той.
— Като Снич ли е? — попита Чироко. Сега се чувстваше изтощена.
— Не — отвърна й Габи. — Те са сродни. Но Снич само слушаше и обаждаше. — Тя почука по собственото си чело. — Моето само слухареше. — После вдигна черния буркан — А това е нещото, което шпионите наричат „къртица“. Заравя се дълбоко и внася смут и безредие. Законспириран подстрекател. На изнасилвания, войни, саботажи… Това не след дълго е започнало да дърпа конците на Джен, който е станал марионетка в лапите на Гея.
— И още тогава ли… на кабела?
Джен беше съмнителен още в началото след крушението на „Рингмастър“. А за изкачването по кабела да не говорим. Чироко изтръпна при спомена за изнасилванията.
Тогава тя не позволи на Габи да го кастрира и все още не съжаляваше за великодушието си, нищо че Джен им отрови живота през следващите три четвърти век и донякъде стоеше в основата на събитията, довели до смъртта на Габи. Съжаляваше само, че не му бяха видяли сметката.
Откриха, че е твърде трудно да бъде пречукан. Веднъж Габи му беше кръцнала гръкляна и го бе оставила агонизиращ. Но той беше оживял.
И така, Джен беше станал проклет като Снич. Ако не го мародериш, не можеш да измъкнеш от него това, което искаш. И през годините, всеки път когато Габи бе налетявала на него, тя кръцваше по нещичко от него — я ухо, я няколко пръста, тестиси… Всичко заздравяваше, но за разлика от Чироко и Габи, при Джен белезите оставаха.
— Не, на кабела — не! — отвърна Габи. — Не точно там, искам да кажа. Гадинчето не е директен подбудител. То само нашепва разни идейки. Джен беше като шизофреник. Мисля… че може й да е имал известна склонност към изнасилване, за да може подстрекателят да му подейства. По-късно вече не е имало никакво значение какво мисли самият Джен. В известен смисъл вече го нямало. Бил е умрял отдавна.
Габи въздъхна и поклати глава.
— Това ме кара да се срамувам. И ако има чудо, то е, че Джен е понесъл толкова, и то дълго време. Чудо е дори идването му на място, където… Гея никога не поглежда. Тя все още получава доноси от своята къртица-шпионин, но се преструва, че не идват оттук.
— Защо?
— Защо? Защото е луда. И заради… още нещо, което скоро ще видите.
Конъл вече беше се върнал, презеленял.
— Какво му е сторила? — тихо попита той.
За миг Чироко се заблуди, че пита какво е сторила тя. Но Конъл гледаше Габи, която му обясни за издевателствата на Гея. Той я изслуша мълчаливо.
— А Калвин? — каза Чироко.
— И той имаше шпионин. Но Свирчостоп знаеше и почти незабавно го ликвидира. Но как — не знам. — Тя сви рамене. — Убиването на клепалото в главата на Калвин е причина той да умира сега.
— Кой е Калвин? — попита Конъл.
— Оня, черничкия, от твоите комикси. Сещаш ли се?
— И той е жив оше?
— Да. — Чироко отново се обърна към Габи. — А Бил?
— Когато се върна на Земята, се уволни от НАСА и почна да работи за Гея. Открито, но и подмолно. Май и той е имал същото гадинче като Джен. Не ме питайте за Август или Април — не знам какво им е сторила Гея.
— Колко неща знаеш всъщност? Ще ми кажеш ли още нещо?
— Знаех го, че е тъдява — произнесе ни в клин, ни в ръкав Джен. Всички го зяпнаха. — Рибета му дай — поясни Джен и посочи към кофата. — Угои се, значи, от тия рибета. Знаех го, че е там. Пикаше ми на мозъка, мамка му. — Той се изкиска.
— Знаеш ли кой го е поставил, Джен?
— Гея.
— Какво мислиш за това?
— Претаковачка. — Отново се изкиска и тръсна глава. — Седех си тъдява, значи, и си мислех к’во ли не.
Габи заговори на Чироко сякаш Джен беше глух. А може би действително не ги чуваше.
— Тоя диалект му е подарък от Гея. Сещаш ли се за аналогията с филмите? Тя искаше той да е характерен актьор. Шут, лаладжия, аверче… не знам. Простонароден хумор.
— Забавно, няма що! — избухна Конъл.
— Тонове смях — съгласи се Габи. — Гея винаги е била забавна като карцином в дебелото черво.
— Изфръкна ми зъркела — каза Джен и отново се изсмя. — Напинях се бая да мислим. Как не се пръснах, братче. И он зе, че изфръкна. Боля, зер. Мъчих се да го набутам пак, ама нече. — Отново кикот. — Мислих, оно че зарасне. И друг път те така е било. Нема, братче. Веднъж си кръцнах ръката, писна ми, значи, да мислим, па мислих да спрем да мислим. Нема, братче. Зе, че пак порасна. — Замисли се над казаното и обобщи. — Мисленето скапва.