— А за какво мислиш, Джен? — запита го Габи.
Той извъртя окото си към нея.
— Ами как! — най-после рече той. — Мислих к’во да се прави. Некой требва… да я затрие, ето к’во! — Той ги погледна.
— Може би има начин, Джен — отвърна Габи.
Той присви очи, изпълнен със съмнения.
— Не се майтапи с бате Джен, Габи. — И май се притесни, забъбра, сви рамене, държеше се като бито куче.
— Ама верно ли, Габи? Исках да те видим. Исках да ти кажем… мамка му… Мъка ми е… — Изглеждаше още по-притеснен. — …мъка ми е, че те утепах.
— Това е минало, Джен — отвърна Габи.
За първи път смехът на Джен прозвуча по-разумно.
— Ами? Много гот. Требва да знаеш… — Той се огледа в тъмнината. После, трудно, но все пак успя да се върне към действителността.
— Може би има нещо, което можеш да сториш — каза Габи. — С Гея.
— С Гея?
— Но ще е опасно. Ще бъда честна. Може да те убият.
Джен я изгледа. Чироко се чудеше дали я е разбрал. После видя как от единственото му око се отрони сълза.
— Демек… демек най-после че спрем да мислим?
ПЕТНАЙСЕТ
Габи ги отведе в леговището на Океан, чрез телепортация, от която им се виеше свят и която бе използвала при предишния сън. Когато Чироко се освести и се огледа, изпита чувството, че вече е идвала тук.
Но грешеше. Просто имаше голяма прилика с пещерата на Диона. Най-вече заради огромната позеленяла тръба, издигаща се от руините на мозъка, който някога е бил Океан, право нагоре в мрака. Преди да достигне нивото на пода, тя се разклоняваше на на север и на запад. Чироко се помъчи да се сети на какво й прилича това и накрая успя. На порутена къща с голи крушки, висящи от тавана, също и висящи жици за тостера и телевизора.
Ровът бе дълбок и пресъхнал. Тук отдавна нямаше живот. Чироко се извърна към Габи.
— Какво е станало?
— Може би никога няма да узнаем. Части от случилото се са все още в съзнанието на Гея. Други са изгубени. Станало е преди хиляди години. Но мозъците никога не са били отделени от нея. Мисля, че Океан, просто е умрял. Гея не е могла да приеме факта… Как да ти обясня… Гея се е почувствала предадена. Отказала е да повярва в нещо толкова фантастично, като смъртта на Океан. Така нейното съзнание се раздвоило и тя е разпростряла невроните си дотук — единият отива към мозъка на Мнемозина, а другият — към Хиперион, и се превръща… в Океан. И този, последният станал гадното копеле. Имало е и борба на физическо равнище, но мисля, че Гея я драматизира. Всъщност, тя винаги е говорела само за себе си. Когато говориш с кой да е от регионалните мозъци, всъщност разговаряш с фрагмент от личността на Гея. Тя се раздвоява все повече и повече. Тя… аз все още не мога да ти кажа всичко, но тя е създала… система, с която да поддържа дейността навсякъде. Тази петнайсетметрова жена, с която ще се биеш, е също част от системата. Ти също. Такава съм и аз, въпреки че това бе случайност. Само толкова мога да ти разкрия.
Габи се обърна към Джен.
— Ако ти кажа да направиш някои неща, ще ги направиш ли? Ще ги запомниш ли? Като знаеш, че те ще наранят Гея?
Окото на Джен заблестя.
— Ами, как не. Джен помни. Джен нарани Гея.
Габи въздъхна.
— Тогава и последният детайл идва на мястото си.
Габи ги остави в покрайнините на лагера. Чироко и Конъл тръгнаха към светлинките.
Той се препъна и тя го подкрепи — и разбра, че той плаче. Поколеба се, после го прегърна. Той плачеше като дете, но бързо се овладя и се отдръпна притеснено.
— По-добре ли си вече?
— Просто си спомних… какво исках да направя с теб, когато дойдох на Гея.
— Не ставай глупак. Аз самата не знаех повечето от нещата, които току-що чухме.
— Горкият човек. Горкичкото копеле.
— Когато се събудиш, ще си по-добре.
Той я погледна втрещено, после стисна ръката й и се отдалечи към палатката си.
Чироко влезе в своята. Постовият й поиска парола, после я позна и козирува. Не изглеждаше изненадан, че е успяла незабелязано да се измъкне от палатката.
Де да можеше само да хвърли един поглед на леглото… Чироко въздъхна и дръпна платнището на входа, подготвяйки се за превъплъщението, което все още я караше да се чувства неловко, макар сегашното й беше трето.
Но вътре нямаше друга Чироко.
Стъписа се, зачуди се, седна на леглото и пак размисли. И в крайна сметка реши, че няма смисъл да се събужда, щом не е спала.
Погледна за часа, видя, че наближава времето за тръгване и отново излезе навън, за да задейства нещата.
Армията се придвижи до Хиперион.