Целта се виждаше при ясно време още от средата на Мнемозина. Южният вертикален кабел, който сочеше право към сърцето на Пандемониума, се набиваше на очи. Сега, по време на марша по вълнистите хълмове на югозападен Хиперион, понякога виждаха базалтовия пръстен около Студиото.
Мостът над река Урания беше един от малкото, които все ще функционираха по Околовръстната магистрала на Гея. След щателна проверка инженерите и сапьорите докладваха на Чироко, че всичко е наред, но тя все пак взе предпазни мерки. Колите се движеха на дистанция, а войниците не вървяха в крак. Мостът издържа.
Гея бе построила и мост над Калиопа. Язовирната стена, изградена по нейно нареждане, бе от пръст, а турбините — малки, дори по човешките стандарти за хидроелектроцентрали.
Със самолети бе докаран още динамит и след като армията пресече стената, Чироко я взриви. Наблюдаваха как в нея зейва огромна дупка и започнаха да ликуват, когато езерото бързо я превърна в руини. Чироко унищожи и турбините. Охраната на дигата беше кажи-речи никаква — шестима техници — Железари, които очевидно не бяха доволни, че творението им рухва.
Чироко не знаеше дали да го смята за добър или лош знак. Постовите й бяха нащрек и бдяха за движение на войските на Гея, но такова нямаше.
ШЕСТНАЙСЕТ
Отдавна Гея гледаше почти непрекъснато военни филми.
Захранването не би могло да угасне в по-неподходящ момент. По време на последната част на „Мостът на река Куей“. Напрежението нарастваше в един от най-скъпоструващите финали на всички времена. Чуваха се стъпките на дребния японец зад завоя и май момчето се опитваше да помогне на японците да разминират моста, и…
Алек Гинес, горчиво си помисли тя. Приличаше на поличба. Тя не вярваше в поличби, разбира се…
После захранването угасна. Една далечна част от съзнанието й знаеше къде е причината, но тя не искаше да мисли за това. Всичко бе започнало като забава, но тя все повече и повече се отегчаваше с всеки изминал ден.
Филмите й омръзваха, ако трябва да си говорим истината. Омръзна й и този малък пикльо Адам, вонящия пияница Крис. Най-вече й бе омръзнало да чака да се появи Чироко Джоунс. Не мислеше, че срещата ще оправдае надеждите й, когато стъпче проклетата кучка.
Тя беснееше, докато се мотаеха наоколо и пускаха резервния генератор, мъкнеха трансформатор за захранването на прожекционния апарат… всякакви скучни дребни неща, вършени от скучни дребни техници. Не знаеха ли, че тя е звезда?
Накрая успяха да го пуснат. Няколко секунди се опитва да тръгне, после спря и лампата прогори дупка в лентата.
Стига. Стига толкова.
Тя уби оператора и пристъпи на дневна светлина, за да види дали армията на Чироко вече не идва.
СЕДЕМНАЙСЕТ
Последният лагер беше само на десет километра от Пандемониума. Оставаше само един лесен преход. А на Гея, разбира се, Главнокомандващият не се притесняваше в кой час на деня да атакува.
Трябваше да се свършат две неща.
Чироко свика на свръхсекретно съвещание Нова, Клавесин, Конъл, Роки, Робин, Серпент, Валия и Кларинет в голямата палатка на главния щаб. Дори на патрула бе наредено да се отдалечи на петдесет метра.
Тя се изправи пред приятелите си и ги изгледа един по един. Беше повече от доволна от това, което виждаше, и отвратена от онова, което й предстоеше да каже.
— Робин — започна тя. — Не съм те лъгала. Но не ти казах и цялата истина. Вероятността Назу да ухапе смъртоносно Гея е едно на хиляда.
Робин отмести поглед, после бавно кимна.
— Мисля, че го знаех.
— Дори да убие Гея… имам предвид онова чудовище в Пандемониума, не истинската Гея, която Назу не може никога да ухапе… От това едва ли ще има някаква полза. Всъщност аз дори разчитам на това Гея да я убие.
— Назу вече не е моят демон, Капитане — отвърна Робин. Тя отново погледна Чироко и в очите й имаше сълзи. — Искам да кажа, че наистина вече не мога да я нося в торбата ми, нали?
— Не. Но все още мога да я върна. Ще минем и без нея.
Робин поклати глава и се изправи.
— Оставям ти да прецениш как е по-добре, Чироко.
Беше ред на Чироко да извърне глава.
— Дано не сбъркам. Но не винаги съм наясно кое е добро. — Тя изгледа останалите от групата. — На вас съм поверила много неща. Сега ще ви кажа още една тайна — не ви казвам всичко, дори и сега, защото дори аз самата не го знам. Но има само един-единствен шанс, и аз го поемам. Нова!
Личеше си, че младата вещица е смаяна. Чироко уморено й се усмихна.
— Не, нямам големи изненади за тебе. Но ти единствена от присъстващите си виждала Калвин. Спомняш ли си го?