Тя отново ги изгледа. Нямаше претенции, че умее да чете мисли, но имаше представа какво се върти в умовете им. С общо четирите дивизии Парк имаше всички шансове да завземе властта. Чироко беше преценила, че той е човекът, който е най-далеч от амбицията да става диктатор. Но знаеше, че е създала потенциално чудовище в лицето на самата армия. Само ако имаше друг начин…
Но Гея пожела война и трябваше да получи поне илюзията. За да бъде отклонено вниманието й не би било достатъчно нищо по-малко от армия.
— Преди да пристъпим към непосредствените задачи, ще ви дам един съвет за ситуацията, в която ще се озовете, ако бъда убита. Приемете го както искате. Съветвам ви да се оттеглите.
Тя изчака, но ответна реакция не последва.
— Можете да сринете стената. Но хората зад нея числено ви превъзхождат. Ще понесете тежки загуби… и в крайна сметка крах. Ако Гея реши да ви преследва… ще изживеете невъобразим кошмар. Ще стъпче войските, бавно, методично. Тя никога не спи, никога не се изморява. Нека моята смърт за вас е сигнал за незабавно оттегляне. Бързайте към Океан, там ще сте в безопасност, поне за известно време.
Видя, че е успяла да уплаши поне двама. Парк беше присвил очи и Чироко нямаше представа какво мисли.
— Ако тя оцелее — започна Парк. Очите му станаха още по-тесни. — Тя някой ден ще дойде и в Белинзона.
— Мисля, че е неизбежно.
— Какво ще правим тогава? — запита Шалом.
Чироко сви рамене.
— Не знам. Може би ще създадете оръжие, което да я убие. Дано. — Тя посочи с пръст към стените на Пандемониума. — А може би ще е най-добре да паднете в нозете й, като онези бедни души там, вътре. Поклонете й се, кажете й, че е велика и че последният й филм е фантастичен. По три пъти на ден гледайте като послушни роби филмите й и се благодарете, че сте оцелели. Не знам дали е по-добре да загинете свободни или да живеете като роби.
— Лично аз — тихо каза Парк — бих предпочел да умра. Но да се върна на въпроса. Приемам оценката ти за тази хипотетична ситуация. Сега би ли ни казала какво да правим днес?
Чироко се наведе, сложи лакти на масата. Почувства се като пройдоха, готов да раздава белязани карти.
— Някой от вас да е чувал за борбата с бикове?
ОСЕМНАЙСЕТ
Крис заслиза надолу по стълбата. От няколко рота стоеше на стената, малко на запад от портала „Юнивърсъл“, и наблюдаваше как се приближават войските на Чироко.
Първо бе впечатлен, видя му се внушителна. През телескопа виждаше дори най-дребни детайли, като униформите на войниците например.
Колкото повече гледаше, толкова повече посърваше. Голямо смятане падна. Но както и да го въртиш, цифрите бяха по-малки от очакваното. И на Титанидите също.
Междувременно Крис не бе стоял със скръстени ръце. Когато по клюкарската мрежа на Пандемониума плъзна новината за приближаващата се армия, той се опита да разузнае с какви ресурси разполага Гея. Без да се набива на очи, макар че на Гея едва ли й пукаше. В действителност тя често се хвалеше, че има сто хиляди бойци.
Това беше истина… но и измама. Зад стените имаше цяла сюрия народ и всичките щяха да се бият. Но за разлика от обучената армия на Чироко, войските на Гея според Крис бяха паплач от статисти, които знаеха само да вдигат стойки и да си придават зверски вид пред камерите.
Но имаше и някои неща, които би искал да предаде на Чироко. Един шпионин не струва пукната пара, ако не може да изпрати донесенията си по назначение. При тази мисъл зверски му се допи бира…
Тръсна яростно глава. Беше се зарекъл да не пие бира до края на битката. Трябваше да е готов, ако се появи шанс… но се чудеше дали ще се усети. Твърде дълго бе живял в мрак. И при тази мисъл още по-зверски му се допи бира…
По дяволите.
Гея прекрачи през стената. Тя неуморно обикаляше и проверяваше готовността на войските, предислоцираше ги насам и натам, с две думи, изморяваше ги още преди да започне битката.
— Хей, Крис! — извика тя. Той се извърна и я погледна. Гея посочи на север, към армията. — Какво мислиш? Наистина са прекрасни, нали?
— Ще ти скъсат задника, Гея — отвърна Крис.
Тя се заля от смях. Крис все по-често играеше ролята на придворен шут, който може да изрича и най-скверните слова, позволени само на една комична фигура. Това не му помагаше особено и дори не го и забавляваше.
По дяволите, само да имаше начин да го каже на Чироко…
Трябва да я уведоми, че Гея има оръдия.