Явно Гея си правеше сметки Адам възприема Чироко като лошия, злодея.
От друга страна имаше и компютърно обработена версия на „Кинг-Конг“.
Телевизионната версия на Пандемониума беше по-различна. Гея играеше ролята на Конг, а Чироко — на Карл Денъм. Фей Рей не участваше във филма. Всичко беше нагласено така, че да пасва на класическата заключителна фраза след сгромолясването на Гея: „Това бе красавица, убита от чудовище“. А злото Чироко/Денъм казва: „Сега светът е мой“.
Беше невъзможно да се мисли за Конг, без да се сетиш за причиняващата световъртеж гледка на Двайсет и четири каратовата магистрала. Недалеч от нейния завършек при главния вход на Тара се мъдреше голяма черна топка с дълги уши. Чутурата на Конг, чиито очи винаги проследяваха Крис с тъжен поглед.
— Какво ще стане сега, татко?
Крис се върна към действителността. Това беше любимият въпрос на Адам. Когато гледаше телевизия и ставаше напечено, Адам поглеждаше към Крис и уплашено задаваше същия въпрос.
Сега какво ще стане?
„И всички ние се питаме същото“, помисли си Крис.
— Май ще има война, Адам.
— У-оу! — извика Адам и отново се лепна за телескопа.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
Атаката на Пандемониума стартира с изпълнение на „Камбаната на свободата“ на Джон Филип Суса, от внушителния Духов оркестър на Титанидите от Армията на Белинзона.
Гея се бе покачила на каменната стена и наблюдаваше всички приготовления на оркестрантите, съпроводени от вихрушка слънчеви зайчета от лъскавите инструменти, заслуша се и в двутактовата начална фраза. После подскочи от удоволствие.
— Това е… Монти Питона! — крещеше тя.
Изведнъж се втрещи от изненада. Чироко бе постигнала непостижимото — Титанидите маршируваха. Знаеше се, че обожават маршовете, но хич не ги бива да стъпват в крачка. Но сега го правеха за чудо и приказ и препускаха така, както само те бяха способни. Страхотно. Един от ранните маршове на Суса, „Камбаната на свободата“, адаптиран от комедианти и използван като рефрен, беше познат на Гея от доста филми и телевизионни сериали.
Скоро тя беше съвсем завладяна. Маршируваше напред-назад покрай каменната стена и така изкомандва собствените си войски, че скоро те замаршируваха напред-назад заедно с нея.
Титанидите се спряха на разумна дистанция от защитния ров и продължиха своя марш около Пандемониума в посока, обратна на часовниковата стрелка, като се насочиха към портата „Юнайтед Артистс“ Приключиха с „Камбаната на свободата“ и тутакси подзеха „Полковник Боги“, Гея се понамръщи при спомена за скорошна неприятна сцена с филма, но бързо си възвърна доброто настроение, най-вече когато половината Титаниди свалиха инструментите и изсвирукаха припева.
Последва „Седемдесет и шест тромбона“. Много от мелодиите се асоциираха по един или друг начин с отделни филми.
Когато звукът заглъхна с отдалечаването на оркестъра, Гея отново погледна на север, към приближаващата се самотна фигура, цялата в черно, на петдесетина метра от друга голяма група Титаниди. Зад тях, в идеални редици, прииждаха легионите. Бронзови ризници имаха само офицерите и Гея реши, че Чироко е минала доста евтино. Но затова пък металът лъщеше идеално, а освен това и обикновените пешаци изглеждаха бодри, компетентни и целеустремени.
От северозапад се приближаваше и цепелин. Дори от двайсет километра си личеше, че това е Свирчостоп.
Армията продължаваше марша си. А цепелина спря на пет километра разстояние и три километра височина. Гигантът бавно се завъртя и извърна хълбок към Гея и Пандемониума.
Към Чироко се запътиха някакви човеци, които не приличаха на войници, и поставиха нещо пред нея. После Свирчостоп заблестя с хиляди светлини, които изрисуваха лика на Чироко. Гея високо оцени трика. Не знаеше, че цепелините са способни на такива номера.
— Гея! — прогърмя от цепелина гласът на Чироко.
— Чувам те, Демон — отвърна Гея. Гласът й нямаше нужда от усилватели. Чуваха го дори в Титантаун.
— Гея, тук съм с могъща армия, решена да свали злодейската ти власт. Не искаме да се бием с теб. А да се предадеш. Гарантираме ти неприкосновеност. Спести си унижението от краха. Свали мостовете. Ще влезем в Пандемониума като победители.
За миг Гея се зачуди какво глупачката би направила, ако тя наистина се предаде. Дали се е запасила с достатъчно големи белезници.
— Разбира се, не ти стиска да се бием! — прогърмя тя. — Ще бъдете избити. До един. Моите войски ще стигнат Белинзона и ще покорят и шепата верни твои поддръжници. Ти се предай, Чироко.