Отговорът, естетвено, не изненада Чироко. Последва дълга пауза, след което серия от експлозии хвърли в смут обсадените, но се оказа че това бе само пукотевицата от преодоляването на звуковата бариера.
Самолетите на военновъздушните сили на Белинзона се стрелнаха нагоре с елегантен винт и се подредиха в права линия с почти допрени крила. И заизпускаха на пунктири облачета дим. При повторното им преминаване отново последваха звукови експлозии. А точките оформиха думи.
— Хора от Пандемониума! — изрева огромният лик върху хълбока на Свирчостоп. И самолетите изписаха ХОРА ОТ ПАНДЕМОНИУМА.
— Хвърлете веригите си — прогърмя Чироко. ХВЪРЛЕТЕ ВЕРИГИТЕ СИ. Сновяха като совалки…
Очевидно се правеше с компютри. Само те можеха да изхвърлят малките облачета пушек с такава прецизност. Единствената работа на пилотите бе да не изкривяват идеалните прави. Почти веднага след изписването на целия ред думите се изтриваха от мощния въздушен поток, предизвикан от маневрирането, изчиствайки небето за следващата фраза.
— Долу оковите… спуснете мостовете… бягайте към хълмовете… там ще сте защитени…
„Стига толкова“, помисли си Гея. И заповяда да започва нейното представление. След секунди небето се изпълни с искрящи фойерверки, за отвличане на вниманието от небесните драсканици. Тя се постара голяма част от чудесата на пиротехниката да експлодира колкото се може по-близо до цепелина. Не хранеше надежда, че ще му навреди, но шумът щеше му действа на нервите.
Странни неща ставаха с тоя Свирчостоп. Гея знаеше какви ги беше къдрил над Белинзона. Но едно бе е го чуеш, съвсем друго — да го видиш. Не му действаха нито тия дребни огнедишащи самолетчета, нито фойерверките — и една от петардите би трябвало да е достатъчна, за да го запрати към Рея като спукан балон.
Не след дълго и фойерверките, и надписите по небето изчезнаха. Символи, допусна Гея. Чироко добре се справяше с тях. Чудеше се дали ще бъде така добра и когато започне битката.
И тогава земята затрепера под краката й.
Само един от генералите знаеше за какво говори Чироко, когато спомена бой с бикове. Но дори и той не беше виждал.
Чироко мислеше, че е последният жив свидетел на истинска корида. Майка й я беше завела веднъж, като малко момиченце, точно преди ги забранят в Испания, последната страна, в която тези представления все още бяха разрешени.
Майката на Чироко смяташе, че не е правилно детето да бъде пазено от цялата грозота и бруталност на света. Заведе я с чисто образователна цел, защото лично тя не одобряваше боя с бикове — това бе политическо искане на Движението за спасение на китовете от няколко десетилетия. Чироко беше дете на войната, дете на насилието, а майка й бе жилава, самостоятелна жена, която се държеше малко странно след времето прекарано в арабски затвор.
Това бе един от най-ярките детски спомени на Чироко.
Наблюдавала бе в захлас този невероятен спектакъл, конниците, замерващи с копия мощния бик, алената кръв по хълбоците му. Преди появата на матадора, бикът представляваше жалка гледка: заслепен, объркан, достатъчно разярен, за да налита на всичко, което се движи.
Тогава на арената се появи дребният матадор. И започна голямото надлъгване с магическия плащ и бикът застиваше, оглупял от болка, сякаш се мъчеше да разбере защо светът се е опълчил срещу него по такъв гротескен начин. Чироко бе искала да се отдели от тълпата. Мразеше тази тълпа. Искаше й се бикът да разпори матадора и би ликувала, ако червата му се пържеха на жежкото испанско слънце.
Но уви. Лошият спечели. Гадният дребен мухльо прободе полумъртвия бик право в сърцето. После се отдръпна да приеме оглушителните овации и Чироко изпита неистово желание го види мъртъв, да го убие. Вместо това тя повърна.
И сега й предстоеше тя да бъде матадорът.
Но сравнението на Гея с бик не беше точно — тя не беше безпомощна, нито невинна, а още по-малко глупава. Освен това Чироко не се биеше за забавление. В тази корида, разумно погледнато, повечето предимства бяха на страната на бика, сиреч Гея.
Що се отнася до истинската корида, и там на пръв поглед предимствата бяха на страната на бика. Но познавачите знаеха, че матадорът почти не е застрашен. Той си играеше с бика, убиваше го… и мамеше всички, че е направил нещо фантастично.
Но принципът беше същият. На голямото надлъгване. Чироко възнамеряваше да размаха червения плащ, да й причинява болка, а Гея, също като онзи бик, да се чуди откъде й идва… и да я прониже, когато я омаломощи.
Първата част от представлението бе приключила. Лозунгите в небето, духовата музика. А и Гея сама се беше включила, с фойерверките.