— Помни — каза Габи при последната им среща. — В много отношения Гея е деградирала до умствените възможности на петгодишно дете. Обича спектаклите. Най-вече затова си пада по филмите. Това е главната причина да започне войната. Поднеси й зрелищен спектакъл, Роки, а аз ще се погрижа за останалото. Но не забравяй дори и за миг, че тя е не само едно голямо дете — другата част от Гея е винаги нащрек за измама. И двете покушения трябва да са правдоподобни.
И така, Чироко загърби телевизионния екип, скръсти ръце и извика Назу.
Земята се надигна. Гея падна, размахала ръце, после се извърна и смаяно видя как във въздуха се разхвърчаха златни павета и буци пръст.
Половината от пътя бе станала на хармоника, около глезена на Гея се усука нещо гигантско.
Тя дръпна крака си и се стресна от вида на бисернобялата Назу, извисила се на триста метра над главата й.
„Монти Анаконда“, помисли си тя и се прекатури настрана.
Крис и Адам наблюдаваха от балкона на Тара.
— Кинг-Конг! — пищеше Адам.
Крис нервно го погледна. Детето май се забавляваше.
Змията бързо се се уви на грамадни пръстени около Гея. Гея се затъркаля. Търкаляше се толкова усърдно и бързо, че успя да разруши три сцени, преди да се изправи. Смачка стотици статисти. Тези, които я видяха да се изправя, не вярваха на очите си. От Гея се виждаше само част от единия крак и едното стъпало.
После се освободи една ръка.
Разнесе се хрущене на счупени кости. Никой не разбираше, че се троши змията. Високо над нея змията гледаше безстрастно жертвата си. Отдавна не бе попадала на плячка като тази. Хефалумпите бяха досадни. Те дори не бягаха.
После се свободи и другата ръка. Ръцете се спуснаха, намериха един пръстен и започнаха да го дърпат.
Змиите нямат изражение на лицето. Всичко, което могат да правят, е да си отворят уста, да премигнат и размърдат език. Опашката на Назу се замята.
Гея, все още невиждаща, се затътра към стената. Лашна я, реши че идеята е добра и се обърна с гръб, готова пак да я удари. Горните три метра базалт рухнаха. Тя пак я удари.
Някои от навивките на Назу се разхлабиха. Сега се виждаше и темето на Гея. Отново се чу същият звук. Костите на Гея пукаха като сухо дърво, падащо на земята. Костите на Назу бяха по-гъвкави и пращяха като сухи съчки.
Гея заопипва слепешком, търсейки главата на змията. Назу се залюля и се заклати, и я стисна още по-силно. Цяла гора от пречупени дънери под ужасното налягане.
После Гея се качи върху стената. Отлюспваше змията от себе си, по десет метра наведнъж. Отлюспените парчета вече не мърдаха.
Назу отвори уста. Това бе всичко, което можеше да направи.
Гея се стовари възнак и събори глобуса на „Юнивърсъл“, който заподскача надолу по стената. При поредния опит успя да докопа змийската глава. Хвана устата й и започна да я отваря, отваря, отваря.
Разчекна я. Гея удари Назу в стената и продължи да я удря, докато не се превърна в пихтиеста маса. Изправи се, объркана и задъхана, сграбчила откъснатата змийска глава. После я захвърли, заедно още стотина метра от туловището, през стената в рова. Акулите бързо се събраха и започна луд пир.
Гея беше… прекършена. С разместени стави. Главата приличаше на смачкан пъпеш, снагата й се беше прегърбила като швейцарски планински път.
После се загърчи. Вдигна високо едната ръка, нещо прещрака и се намести. Задвижи бедрата си и отново се чу силен трясък. Притисна лице с дланите си, за да напасне костите. Стъпка по стъпка тя се намести, докато не се изправи в цял ръст, ненаранена, и погледна триумфиращо към Чироко, която наблюдаваше сцената със скръстени ръце.
— Това беше гаден номер, кучко такава! — изрева Гея. После се обърна, прескочи вътре в пръстена на стената и извика на пазачите.
— Отворете портала! Спуснете моста. Отивам да я хвана.
Един от военните съветници се опита да гъкне. И си спечели ритник, който изхвърли разкъсаното му тяло на петнайсет километра, в територията на „Уорнър“. Стражът на портала се втурна френетично да го отваря.
Гея настъпи подвижния мост още докато беше във въздуха. Тежестта й беше причина той да се спусне толкова бързо, че въжетата да се протрият и за се запалят. После излезе от портала „Юнивърсъл“ и закрачи по моста.
Излезе от магическия кръг.
ДВАЙСЕТ
Крис се пресегна към хладилника до стола си — Гея бе много мила и бе осигурила хладилници и бира в изобилие, така че леденостудената бутилка винаги беше подръка, — измъкна запотеното шише и го отвори. Битката със змея отначало всяваше ужас, за да се превърне в един от изтърканите филми на ужасите, които бе гледал с дузини напоследък. Беше нереална. Предопределена. Знаеше се, че жената ще убие змея, и така и стана.