Роки мажеше челото на Чироко с лилава течност. Три от Титанидите подзеха тих напев. Конъл знаеше, че това е успокоителна песен, но тя не му повлия. А Чироко видимо се отпусна. Изглежда разбирането на думите помагаше.
— Можеш да чакаш навън, Конъл — каза Роки без да вдига глава.
— Какво говориш? Оставам тук. Все някой трябва да те наглежда как правиш всичко.
— Наистина не е зле да излезеш — погледна го Роки.
— Глупости. Мога да издържа.
— Чудесно.
Роки взе скалпела и ловко изряза върху темето на Чироко едно „С“, обърнато обратно, точно над веждите й. С пурпурнооцветените си пръсти изтегли парчето кожа надясно, разкривайки отдолу кървавия череп.
— Изнеси го — нареди Роки. — След малко ще се свести.
Роки чу как Челеста изтрополи навън с отпуснатото тяло на Конъл, както по-рано и шума от неговото сгромолясване, но не свали очи от работата си. Знаеше, че Конъл ще припадне. Даваше признаци за това от десет минути и всяка Титанида-лечител би усетила симптомите, недоловими за човешкото ухо.
Ако имаше област на абсолютно превъзходство на Титанидите, това бе слухът.
Ухо на Титанида чу за първи път странните звуци, идващи от главата на Чироко. Не бяха звуци, които можеха да се запишат на магнетофон — май въобще не бяха и звуци, в човешкия смисъл на думата. Но всички Титаниди-лечители ги чуваха: шепота на злото, мърморенето на предателството. Имаше нещо, чието място не бе там. Никой нямаше и най-малката представа какво би могло да бъде.
Роки бе изучавал анатомията на земляните. Смятаха да потърсят човешки доктор, който да извърши операцията, но Чироко отхвърли идеята, защото предпочиташе да се намира в ръцете на приятел.
И така, той се подготвяше да отвори черепа на съществото, което за тоя свят бе онова, което бе Исус Христос за човешката секта, известна като християни.
Надяваше се, че никой не усеща колко е уплашен самият той.
— Как изглежда засега? — попита тя. Гласът й звучеше доста по-уравновесено. Роки прие това за добър знак.
— Още не знам. Виждам голяма черна цифра осем върху бял кръг…
Чироко се захили:
— Смятах, че ще има надпис: „Вий, що пристъпите тоз праг, надежда всяка тука оставете“. — Затвори очи за миг и дълбоко пое въздух. — Мислех си, че мога за момент да почувствам това — промълви тя с треперещ глас.
— Изключено — възрази Роки.
— Щом казваш. Мога ли да пийна нещо?
Валия поднесе сламка към устните й и тя отпи глътка вода.
— Точно както си мислех — след внимателно вслушване съобщи Роки. — Проблемът лежи по-дълбоко.
— Не много по-дълбоко, надявам се.
Роки сви рамене и се пресегна за бормашината.
— Ако е прекалено навътре, ще се окаже извън моите възможности. — Свърза бормашината и я изпробва как работи. Лицето на Чироко се изкриви в гримаса.
— Разкажи ми за рокендрола — помоли тя.
Роки започна да действа с бормашината върху черепа на Чироко.
— Той е смесица от няколко музикални елемента и се е появил в човешката култура в началото на 50-те. — започна Роки. — Ритъм и блус, джаз, госпъл, известно влияние на кънтри музиката… всичко това се смесило под различни имена и в различни стилове някъде около 1954 година. Повечето членове на нашия акорд смятат, че стилът е намерил първата си изява в Чък Бери, с песента, наречена „Мабелене“.
Чироко подхвана началото на песента.
Роки премести върха на бормашината на друго място и погледна подозрително към Чироко.
— Ти си направила някои проучвания — упрекна я той.
— Просто съм любопитна за името на вашия акорд.
— Оказало се, че това е поредният бляскав, но кратък миг в музикалната история — призна Роки. — Известно време имал привлекателна сила, но скоро потенциалът му намалял. Което не било рядкост в онези времена, разбира се. Новите музикални форми рядко просъществували повече от две години, от дъжд на вятър някоя да откара до десетилетие.
— Рок-енд-ролът е откарал половин век, нали?
— Зависи за какво говориш. — Той започна да пробива третата дупка. — Видът музика, известен като „рок“, просъществувал дълго, но изостанал от духа на времето.
— Не си служи с такива сложни думи. Аз съм само едно просто човешко същество.
— Съжалявам. Съзидателната енергия била изразходвана в масовото производство, смазана от технологичните възможности, които хората нямали достатъчно разум да използват и разберат. Превърнал се в нещо кухо, с бляскава обвивка, разчитащо повече на формата, а не на същността, и скоро бил напълно забравен. Качествата на изпълнителите се мерели според силата на децибелите и мегаглупостите. Тъй като липсвала замяна, продължил да съществува, мъртъв, но непогребан, някъде до средата на 90-те, после престанали да го приемат за сериозна музика.