Към Чироко.
— Време е, Джен.
— Знам, Габи. Мъка ми е, че те… изнасилих. Мъка ми е, че те убих. Не исках.
Ръцете му се пипкаха с детонатора в скута му. Беше прост механизъм, знаеше, че е прост. Беше ужасно. Той не можеше да си спомни.
Юджийн Спрингфийлд беше летец. Беше летял на военен реактивен самолет, на лунен модул с ракетен двигател. Избран бе сред хиляди други да лети с изследователския кораб „Рингмастър“ в мисията му до Сатурн, и за това имаше само една причина. Той беше най-добрият.
А сега не можеше да се оправи сред бъркотията от жички, които всеки малоумен терорист би могъл да нагласи и насън.
Избърса сълзите си. Започна отначало. Какво бе казала Габи?
Измъкни…
Очите му се разшириха. Най-важният детайл, а той почти го беше забравил. Божичко, мозъкът му трябва да е станал на каша.
Ето го, в краката му. Черният буркан с металната капачка.
Вдигна го, отвори го, хвърли капачката в кънтящата тъмнината.
Тлъстият, приличен на крастава жаба паразит, който бе изсмуквал мозъка му деветдесет години, изскочи и увисна на ръба на буркана. Очичките му се огледаха и се изцъклиха. Запищя неистово: грачещи, подсмърчащи, сподавени вопли. Не означаваше нищо за Джен, но Габи бе казала, че е важно.
Гея трябва да види това, беше казала Габи.
— Мислиш се за по-акълия, а? — прошепна Джен, гледайки съществото в кръвясалите зъркели. — Е, бате Джен ще ти покаже колко прави едно и едно.
Погледна отново детонатора.
Акумулатор. Това е ей оная джаджа там.
Жици. Е, ето няколко. Тая — тук, а другата — там. Значи ако допре тая към оная, ще се получи дяволска…
Гея замръзна от ужас, когато очите й в Океан се отвориха, погледнаха от буркана и се взряха в побърканото дете, което си играеше с кибрит и бензин.
— Джен! — изпищя тя. — Не го прави!
Чироко тръгна, заслепена от омраза, на каквато не мислеше, че е способна. Хукна към чудовището и заби меча си в стъпалото му.
После Гея изпищя и Чироко се изпълни с невероятното чувство на триумф… който трая не повече от секунда. Гея се извъртя и отърси Чироко като мравка от стъпалото си. Тя въобще бе забравила за съществуването й.
Чироко се изправи. Видя Гея да замръзва на мястото си. Вдигна ръце към главата си и бавно я извъртя към небето.
— Габи! — викаше тя. — Габи, почакай! Слушай… аз съм… аз не съм готова! Габи, трябва да говорим!
Земята се разтресе под краката на Гея, която хукна към кабела.
Чироко потъна до колене и захълца безпомощно. Усети една ръка на рамото си, вдигна глава и видя трима от генералите си. Боже мой, помисли си тя. Те са ме следвали. Не са избягали.
С нея бе цялата армия. Готова за бой… а противника го нямаше. Гледаха, ужасени и безмълвни, как Гея прегазва рова и продължавя да реве колкото й глас държи.
Стената не я спря. Наведе едно рамо и мина през нея. Тичаше през пламъците на „Юнивърсъл студио“, префуча през останките на Двайсет и четири каратовата магистрала.
Накрая стигна при кабела.
Подскочи, вкопчиха пръсти в невероятната коравина на една от нишките. Започна да се катери, подвижна като маймуна.
По-късно хората стигнаха до извода, че е търсела най-прекия път към главината. Там беше Габи, Габи вземаше властта и бе наложително Гея/Монро, в която сега се съдържаха над деветдесет процента от съществото, наричано Гея, да се качи горе и незабавно да почне преговори.
Гея се намираше на половин километър нагоре по нишката, когато тя се скъса.
Нишката изплющя, бърза като капан за мишки. Неизмеримите й тонове се увиха, усукаха… и размазаха нещото-Гея в непоклатимата твърд на кабела.
— Дръжте се! — извика Чироко.
Земята под тях пропадна с трийсет метра.
ДВАЙСЕТ И ТРИ
Междувременно във висинето над тях в областта, известна като червената линия, се разиграваше далеч не толкова вълнуваща, но далеч по-важна драма.
Обектът, известен като Гея, бе се разсеял. Занимаваше се с много неща едновременно. Обектът, известен като Габи, се бе приближил плътно, в защитна позиция. Един след друг ужасните удари се стоварваха върху съзнанието на Гея. Важният нерв, прекъснат в Океан, беше последният удар. Габи изригна от укритието си.
Няма думи за това какво се случи нито на езика на хората, нито на Титанидите, нито на цепелините, нито на което и да е друго същество, чиито сетива са свързани с възприятието на времето.
Но крайният резултат бе прост. Съзнанието на Гея беше унищожено. Съзнанието на Габи Плъджет, от Ню Орлийнс, Луизиана, прелетя през не-Айнщайновото пространство на червената линия, без други съперници.