Чироко я изгледа продължително и Габи отмести поглед. После се пресегна и хвана Чироко за ръката. Стисна я.
— Ето, виж. Усещаш ли ме, Роки? Аз съм истинска. От плът и от кръв. Същата като теб.
Чироко отново си замълча. После потърка чело.
— Но Габи… все още не си ми казала какво си.
Габи пусна ръката й и пак седна.
— Аз съм това, което се предполагаше да бъдеш ти. Наследник на Гея. Но ти го знаеше, нали?
Чироко бавно кимна.
— Гея… — Габи огледа стаята и горчиво се засмя. — Гея! Що за шега. По времето, когато се запознахме, тя беше голяма откачалка… взела бе това име от древногръцката митология. Вземаше всичките си идеи от филмите. Не зная какво би могло да бъде истинското й име. Дошла е тук един ден, преди много, много години. Не е била човешко същество. Не мисля, че расата й дори съществува все още на Колелото. Съществото, което заемало сегашното ми място, разговаряло с „Гея“. Казало й, че се нуждае от „Магьосница“. Офертата му била приета и „Гея“ била добра Магьосница хиляди години. После, когато предшественикът й изнемощял, тя го отстранила и се заселила тук, на неговото място.
Сега не говорим за съществото, което е Колелото. Това нещо е там горе, в червената линия. То се грижи за повечето всекидневни функции на цялата сложна система, която кара колелото да върти. В много отношения прилича на бог, но в много други прилича на компютър. Сегашната система за… управление на колелото е почти на милион години. Имало е много Магьосници. Когато умрат, те стават… Гея. Габи. Мен. Може би ти си единствената Магьосница, която не се класира.
Чироко дълго гледа Габи. Беше страшно уморена.
— Габи… съжалявам.
Габи запокити чашата към стената насреща.
— По дяволите, Роки… бъди проклета! Не съжалявай. Не е прекалено късно. Когато ти изтръгна Снич Куката от мозъка си, Гея се отказа от тебе. Тя трябваше да разполага с пълен и непрекъснат комплект от твоите спомени, преди да да заемеш мястото й. Този комплект сега е нарушен… но може да се поправи. Мога да те преместя тук горе при мен. Това не е смърт. Изобщо не прилича на смърт. Когато за първи път дойдох тук, помислих, че съм мъртва, но там горе, в червената линия, научих какво представлява животът наистина. Ние можем… можем да управляваме заедно, ти и аз. Можем да превърнем това в едно чудесно място.
Чироко въздъхна и се зачуди как да го каже. Може би беше по-добре да започне отдалеч.
— Габи… ти ми повтаряше, пак и пак, колко трудно ще бъде убита Гея. И тя беше убита. Всичко, което преживяхме… за да я баламосваме, докато ти успееш да я победиш тук, в главината, по начин, който аз никога не ще проумея. А не можеше ли… това да бъде постигнато другояче?
Габи се обърна и избърса една сълза. Яростно тръсна глава.
— Виж, Габи… не от смъртта ме е страх.
Габи кимна също така яростно, после закри лице. Чироко мълчеше. Боеше се да се докосне до старата си приятелка. И то не за себе си, а за Габи.
— Знаеш ли нещо повече за Гея преди идването й тук, на това място? — попита накрая тя.
— О, Роки. Подозирам, че е била сладко и любящо същество. Не се съмнявам, че с идването й на власт е настъпила златна ера. Ако можеха да говорят, някои от цепелините биха могли да ни разкажат. Не, не е необходимо да ми го казваш. Господ да ми е на помощ, достатъчно съм мислила за това. А аз на какво ще приличам след двайсет хилядолетия? А? Бих ли могла дори да си представя умората… от всичко? Не мога да видя отсега. Не мога да видя промяната. Спомням си, че когато ударих стотака, бях адски самодоволна. Чувствах се така, сякаш бях на трийсет. Но сто е нищо.
— Виждам.
— Дано не мислиш, че съм сторила всичко това, защото съм го искала.
— Не мисля.
— Нямах друг избор. Или трябваше да гледам, как ти и всички останали, които обичам, ще бъдете убити от една луда, или да направя това, което сторих. Нямах и друга възможност — не можех дори да умра. Но Роки, сега когато ти знаеш толкова много неща, не мога да не ти кажа… Трябва да знаеш още едно нещо. През цялото време се надявах, че ти ще дойдеш при мен. Подозирам, че това е тъжна орис… но както и да го въртиш, такава е и смъртта. Гледах те в Белинзона. Страшна си. Ти би била много по-добра от мен самата. Можем да работим заедно.
— Аз съм ужасна, Габи. Толкова хора измряха. По моя заповед.
— Хората умират винаги, Роки.
— Знам. Просто не искам аз да съм отговорна за това.
— Това е заблуда. Те могат да умират и защото си стояла със скръстени ръце. Стюарт или Трини, или някой от генералите… няма да са толкова вещи като теб. Те ще объркат конците.