— Всеки може. Такава е човешката природа. Титанидите говорят за човеци-злодеи. И наистина има такива, хора, които трябва да умрат. Но не аз ще решавам кой. Правила съм го и мразя да го правя. Не искам повече да живея живота си за другите. Не искам повече да спасявам света. Писна ми.
Габи се изправи и отиде в другата стая. Чироко чу нещо като плач. Не й се мислеше за това. Габи се върна с нова чаша вода.
— Габи, мисля, че съм ти приятелка. Поне ако ти искаш.
— Ти си ми приятелка — потвърди Габи дрезгаво.
— Дано останеш моя приятелка до последния ми ден. Но май искам твърде много. Съжалявам, че се случи точно на теб. Съжалявам, че тук си ти, а не аз, както искаше Гея. Дано не ми се сърдиш.
— Не. Беше злополука.
— Тогава не искай това от мен. Виждам, че те чака вълнуващ и дълъг живот. Ако някой трябва да го направи, няма по-сполучлива кандидатура от твоята. Мисля, че на твое място и аз бих постъпила по същия начин. Сега колкото можеш действай, мъдрувай и се забавлявай.
— Мръсна работа е да си Бог — каза Габи. — Но все някой трябва да го прави, нали? — Тя плахо се усмихна. Чироко също й се усмихна, колебливо.
— Така е.
Седяха една до друга, всяка заета със своите мисли. Мълчание между приятели. Най-после Чироко се размърда на стола си.
— И така… — каза тя и стори неопределен жест. — Какво ще правиш?
Погледнаха се и се засмяха.
— Това-онова — каза Габи.
— А Титанидите?
Габи се намръщи.
— Не се притеснявай за тях. Няма да чакат нито на тебе, нито на Адам. Това е дреболия. Никога няма да го забележат. За тях нищо няма да се промени — само ще могат да имат деца когато те решат.
Чироко се притесни. Габи забеляза и поклати глава.
— И за това съм помислила. Ако те се размножават както си искат, колелото ще се пренасели. Същото е и с хората. Знаеш го.
— Да.
Габи сви рамене.
— Ще трябва се задействам, ако нещата излязат извън контрол. Все още не съм го измислила. Но Земята ще бъде обитаема отново, след век или два. Можем да я населим отново. Разполагам с всичко необходимо. И не се притеснявай. За вечни времена ще прегърна твоя принцип да правя колкото се може по-малко неща. Няма да съм деен Бог, сиреч демиург. Но ще бъда пазител на хората и на Титанидите, и на много други раси. Предстоят ми някои нелеки решения.
— Точно такива, каквито аз не желая да вземам.
— Хайде да не говорим повече за това. Слушай… — Габи пак се наведе напред. — Ти ми даде своя отговор и аз го приех… засега. Но пак си помисли. И двете знаем, че този пост докара Гея до лудост. Но съм сигурна, че за това е било нужно поне едно хилядолетие. Мисля, че ще се справям поне осем-девет века, преди да ми трябва усмирителна риза. Това разумно ли е?
— Според мен, да. Може да откараш и повече. Габи, възможно е и да не откачиш никога, не искам да кажа, че си мисля…
— Недей. Нямаме други данни, освен примера с Гея, а това е твърде недостатъчно. Добре. Приемам твоя отказ да ми станеш съдружник в ролята на бог… засега. Но след… два века, мога ли да те запитам отново?
Чироко дълго мълча.
— Ще ми отговориш ли първо на няколко въпроса? — предпазливо попита тя.
— Да.
— Колко дълго се очаква да живея?
— При редовно посещение на фонтана… пет или шест века, без проблеми. Може и повече.
— Но не съм безсмъртна, нали?
— Няма болест, която да те убие. По-жилава си от обикновените човешки същества, и по-бърза. Но за да останеш жива, трябва да си винаги нащрек, както винаги досега.
— Няма да имам някаква специална защита? Ангел-хранител, който да наднича зад рамото ми, готов да ми помогне?
Габи поклати глава.
— Няма да се бъркам в делата ти. Няма да те следя. Ако решиш да направиш нещо, ще решаваш сама. Ако умреш, ще останеш мъртва.
Чироко видя копнеж в очите на Габи. Знаеше, че Габи има нужда от това.
В края на краищата, какво й костваше?
— Моля те, Чироко. Не искам да се моля… но имам чувството, че за да се превъзмогне това нещо, което скапа Гея… безмерната досада, тук, струва ми се, трябва да са двама, за да си помагат доблестно.
Чироко протегна ръка.
— Дадено. Ще се видим след два века… ако доживея дотогава.
Габи я погледна. Окашля се.
— Не мислиш да се… самоубиваш, нали?
— Кълна се, не. — Тя се усмихна. — Но и няма да я карам така предпазливо, както досега. Ще поемам някои рискове. Кой знае? Ако сега живея само за себе си, аз… — но не се доизказа. Не биваше да завършва мисълта си пред Габи.
„Ако живея само за себе си…
Може би ще успея да намеря някой, за когото да живея.“ Има доста начини да се поемат рискове. Робин рискува с Конъл.
Да се поемат рискове…
Чироко стоеше на горния край на спицата на Диона, която се разширяваше и се спускаше на шестстотин километра надолу… надолу, почти цяла вечност до земята. При постоянно нарастващата „гравитация“ на Гея се стигаше за час до дъното. Едно завъртане на колелото, тъй като въздухът в спицата постепенно ускоряваше падането по изкривена траектория.