— Тежки думи от индивид, чиято фамилия е Рокендрол.
Роки беше пробил петата дупка. Започна нова.
— Въобще не е така. Аз просто не искам да обожествявам един труп, подобно на някои учени. Бароковата музика все още е жива, доколкото има хора, които я изпълняват и й се наслаждават. В този смисъл рокендролът също живее. Но възможностите на бароковата музика са били изчерпани преди стотици години. Същото е и с рока.
— Кога е умрял той?
— Мненията са различни. Според някои — през 1970 година, когато Маккартни осъдил Битълсите. Според други тъжната дата е 1976. Някои предпочитат шейсет и четвърта, поради различни причини.
— Ти какво предпочиташ?
— Между 1964 и 1970 г. По-скоро към 64-та.
Вече беше готов със серията от осем дупки. И сега режеше костта между тях с трион. Работеше в тишина и за момент и Чироко нямаше какво да каже. Чуваше се само стърженето на триона и тихият плисък на водата о борда на лодката.
— Чела съм статии със суперлативи за Елтън Джон — каза Чироко.
Роки само изсумтя.
— А какво ще кажеш за възраждането на рока през осемдесетте?
— Глупости. Сега да не вземеш да кажеш нещо и за диското?
— Не, няма да го споменавам.
— Добре. Нали не искаш пръстите ми да треперят?
Магьосницата изстена.
Роки почти изтърва триона. Никога не бе чувал в човешкия глас такава агония. Стенанието се превърна в писък и на Роки му отмиля животът. Какво прави? Бива ли така да изтезава своя Капитан?
Ако не беше Валия, Чироко щеше да одере кожата от лицето си. Всеки мускул на Магьосницата бе изпънат като струна. Тя се бореше, но стенанието замря от недостиг на въздух. Настъпилата ужасяваща тишина бе по-болезнена за слуха на Роки. Чироко започна да си хапе езика — Серпент се приближи и успя да пъхне пръчка между зъбите й, но само от едната страна и Роки чу как се счупи челюстта й.
После всичко свърши. Очите на Чироко се отвориха и се завъртяха насам-натам, сякаш търсеха нещо, готово да скочи върху нея. Пръчката бе прехапана почти надве.
— Какво беше това? — запита тя, все още сливайки думите. Роки нежно опипа челюстта й, намери фрактурата и реши, че по-късно ще я фиксира.
— Надявах се ти да ми кажеш. — Той се наведе, за да може Серпент да попие потта от лицето му.
— Това беше… сякаш бе събрана цялата болка на света. — Изглеждаше обезпокоена. — Но едва си го спомням. Като че никога не е било.
— Мисля, че трябва да се благодариш за това. Да продължавам ли?
— Какво искаш да кажеш? Вече не можем да спрем.
Роки се вгледа в ръката си, която бе престанала да трепери. Съжали, че е вещ в човешката анатомия. Ако не бе така любознателен, може би друг щеше да върши това тук.
— Прилича на предупреждение — това бе всичко, което каза. Не бе споделил с никого, че има доста добра представа какво ще намери под черепа на Чироко.
— Отваряй го — каза Чироко и отново затвори очи.
Роки изпълни заповедта. Пред погледа му се откри външната обвивка на мозъка, досущ като в описанието на Грей. Различи очертанията на главния мозък под мембраната. Между двете полукълба зърна подутина, чието място не бе там. С формата на обърнат кръст, като някакъв прокълнат дяволски знак …
Знакът на Демона, каза си Роки.
Наблюдаваше как подутината се движи.
Разряза около нея, повдигна мембраните от сиво вещество и се взря в кошмарната картина. Черна, лъщяща.
То беше бледо и прозрачно, с изключение на главата. Приличаше на малка змия, но имаше две ръце с извити нокти. Туловището бе разположено в надлъжната междина, а опашката се криеше между полукълбата.
Роки видя всичко това в първите секунди и продължи да се взира в лицето на нещото. Големите подвижни човекоподобни очи бяха разположени върху лице на гущер, а устата му мърдаше — имаше устни и Роки успя да различи езика.
— Върни ме обратно! — крещеше нещото. Започна да се навира между полукълбата.
— Пинсети — нареди Роки. Сграбчи демона за врата и го измъкна навън. Но опашката му се оказа по-дълга и все още се криеше в междината.
— Светлината! Светлината! — писукаше съществото. Роки, който го бе заклещил за врата, стисна по-силно и то започна да се дави.
— Задушаваш ме! — изквича дребосъкът.
Роки с най-голямо удоволствие би му извил врата, но се боеше от последиците за Чироко. Поиска друг инструмент и раздалечи внимателно двете половинки.
— Мамо — със странен глас извика Чироко и се разплака.