Днес денят май бе добър. Като се огледа, Конъл забеляза четирима стражи с боздугани. Далеч на хълмовете видя и три от Свободните жени с колчани и лъкове. При повече късмет можеше да не му се наложи да действа. Дори само заради тяхното внушително присъствие паплачта можеше да се разкара.
Напоследък кражбите на Портала съвсем се изкокошкариха. Все повече хора пристигаха само с по една риза на гърба си: крачещи трупове с празен поглед от гробището, наречено Земя. Гея бе изцерила телата им, но не можеше или пък не желаеше да направи нищо за душите им.
Днешната група бе доста по-различна. Половината бяха не само издокарани, но мъкнеха куфари и сакове, претъпкани с потенциална плячка. Конъл чу воя на чакалите. Една от Свободните жени опъна лъка и стрелата прониза гърлото на някакъв мъж — в Белинзона на това му викаха учтиво предупреждение. Пазачите размахаха боздугани, но скоро бяха принудени да отстъпят в защита. Конъл се дръпна назад. Гибелта в някой бунт не влизаше в плановете му.
Тъкмо се канеше да си тръгне, когато видя една фрапантна двойка. Ниска жена около трийсетте с нашарено лице държеше малък вързоп, а до нея вървеше зашеметяващо красива девойка, висока около метър и осемдесет. И двете бяха облечени с блестящи копринени скафандри. Високата носеше повечето багаж, а ниската мъкнеше копринен денк.
Конъл изпъшка. Сякаш претъпкан със съкровища испански галеон акостираше в пиратско свърталище. Тия двете нямаха представа какво ги чака.
Всичко стана светкавично. Една дребна фигурка се измъкна от тълпата, удари ниската жена по лицето и грабна вързопа. Конъл осъзна, че това е бебе. Жената се втурна след грабителя, но тутакси бе наобиколена от цялата банда, която се канеше да обере жертвите, докато истинската плячка бе отнесена от дребния мъж.
На тях нямаше как да им помогне — атакуваха ги най-малко шест души. Но можеше да проследи мъжа с бебето, защото най-плачевната участ, която можеше да сполети младенеца на Гея, бе да попадне в ръцете на железарите. Конъл бе вече по петите на мъжа, когато чу писъците. Неволно се огледа.
Приличаше на торнадо. Жените държаха в двете си ръце кинжали, а имаха затъкнати ножове и в ботушите си. Те се въртяха лудешки и крещяха с все сила, като мушкаха и съсичаха на поразия. Единият от чакалите бе наръган седем пъти, преди да рухне в предсмъртен гърч. Докато друг се мъчеше да съедини прерязания си гръклян, второ острие разпори корема му. Четирима паднаха, после още петима, но други настъпваха с извадени ножове.
Положението наистина беше отчайващо. Не бе виждал по-яростна отбрана, но недоумяваше как двете ще се справят с цялата глутница. Дебнеше ги сигурна смърт. На Конъл не му оставаше друго, освен да спаси детето от ситния чакал.
Забави се, хипнотизиран от гледката на касапницата. Когато Конъл изскочи от тълпата, похитителят вече приближаваше главния мост на Белинзона.
Изостана на стотина метра от беглеца, който бе дребен и пъргав. Но успя да го надхитри. Играта на котка и мишка бе любимата игра на Конъл и когато мъжът се обърна, не забеляза някой да го преследва.
И втория, и третия път мъжът пак не видя никого. Нямаше какво да види и четвъртия път, но тогава причината беше друга. Конъл вече го бе изпреварил.
Чудесно знаеше накъде се е запътил — за търговския пункт на железарите. Нямаше начин да бърка — повечето хора в Белинзона не гледаха с добро око на отглеждането на деца. Така че Конъл го причака на тесния пристан.
Мъжът се приближи, забързан, все още нащрек за преследвачи. И стори онова, което се очакваше — вдигна бебето високо пред себе си и тръгна с нож в десницата към Конъл, който сграбчи китката му и я строши. Мъжът изкрещя и изпусна камата. С другата ръка Конъл го наръга в гърба. Конъл прихвана вързопа с бебето, после изтръгна ножа си и остави мъжа да се свлече на дървения пристан.
Увери се, че мъничето е добре, и коленичи до похитителя.
Мъж. Е, в Белинзона бе достатъчно да си на тринайсет-четиринайсет, за да станеш мъж. Това сякаш не важеше за Конъл, който все още се чувстваше момче. Японец. Това не беше рядкост. Човешкото население на Гея в общи линии бе пропорционално на земното, което означаваше, че жълтите и черните бяха болшинство.
Агонията беше мъчителна. Похитителят бръщолевеше нещо на непознат език. Конъл замахна с ножа и вдигна вежди с надежда, че въпросът му ще бъде разбран. Жертвата кимна. Конъл плъзна острието между ребрата и прониза сърцето.
После го избърса ножа и го прибра.