Чироко почти съжали Конг.
— Гея ни остави на разположение трупа.
Извърна лице към железаря, който я бе последвал на скалната площадка.
— Добре — отвърна тя. — Можете да си го вземете.
— Каза, че и ти си добре дошла донякъде, ако случайно наминеш.
Чироко изучаваше Железаря. По количеството блестящ небоядисан метал по тялото му позна Тайкун, заемащ висок пост в йерархията на ордата. Видя в хромираната му черупка собственото си отражение. Хромът бе рядкост на Гея. Железарите се трудеха упорито, за да изчоплят онова, което се намира в дълбоките шахти на Черната гора на Феба. Отначало процъфтяваше търговията с автомобилни брони със Земята, но тя замря заради войната.
Чироко бе дълбоко раздвоена по отношение на железарите. Нямаше как да харесва същества, които използват човешки бебета за инкубатор на своите малки. От друга страна, не ги мразеше така, както ги мразеха повечето хора. Може би бяха „чудовища“, но само ако се приемеше, че яденето на телешки или агнешки пържоли превръща и хората в чудовища. Те не бяха и такава заплаха за бебетата, като самите им родители и съседи. Кражбата на младенци беше домашен бизнес в Белинзона. Железарите никога нищо не крадяха — плащаха за това, което получаваха, плащаха добре и не вземаха всички. В сравнение с всеки пълководец, от Цезар до онези, които в момента прекрояваха Земята, железарите бяха светци.
И въпреки това бяха отвратителни, най-чуждите от изкуствените раси на Гея. Най-добрата им черта бе абсолютната надеждност.
— Защо пък да ми се полага и на мен нещо? — попита Чироко.
— Гея никога не се пита „защо“ — отвърна Тайкун.
— Трябва сегиз-тогиз да пробвате — каза тя и тутакси съжали — не възнамеряваше да подклажда бунт сред железарите. Този все още я изучаваше безстрастно — да се питаш как, като нямаше очи. Напомняше й Бухала от „Мечо Пух“. Висок, цилиндричен, с малки връхчета на мястото на ушите. Металното му тяло се разширяваше до долу като пола и странните му нозе едва се виждаха. Съществото имаше страшно много ръце — Чироко не знаеше колко точно — и всички се прибираха, като остриета на джобно ножче.
— За моя дял ще се върна обратно до Офион.
— Добре. — Съществото се обърна и се заклатушка като пингвин.
— Какво ще правите с него?
Железарят спря и отново се обърна.
— Ще видим. — Сиреч й каза, че това не е нейна работа. За цял един век делово партньорство не бе научила кой знае колко за железарите. За миг изпита усещането, че всички си има работа с роботи, а истинските железари си стоят на родния си остров в морето на Феба. Знаеше, че когато Железар загуби ръката си, той си поставя нова и я завинтва.
— Защо сте го вързали?
Последва пауза. Тайкун бавно се извърна към Конг, после пак към Чироко. Нима се забавляваше? Не разбираше защо, но имаше точно такова усещане.
— Той е все още жив.
Чироко погледна Конг и косата й настръхна. Очите му бяха отворени. Той я гледаше, а огромното му чело бе сбръчкано. Единствената му ръка, отсечена до лакътя, се вдигна и изопна въжетата. Конг завъртя очи и май се помъчи да извърне глава, но бе твърде немощен. Отпусна ръка и пак зяпна Чироко.
Устните му се извиха в колеблива, глуповата усмивка, почти изпълнена с копнеж.
По-късно, във влака, зареяла поглед към отдалечаващата се планина, Чироко пак се подвоуми кога ли ще умре Конг? Видя как извадиха сърцето му — то не биеше. Но каква беше тая мистерия с погледа? Рефлекси? Едва ли. В очите му се четеше разум.
Гея го беше създала, за да живее. Не бе предвидила остаряването, възпроизводството… или смъртта. Може би когато най-после глутницата разфасова мозъка му, той ще намери покой.
А може би не.
Откри, че наистина го съжалява.
Чироко достигна главната линия изток-запад, малко на север от Морето на Феба. Прекачи се на товарен влак, като смяташе, че ще стигне само до реката Арго, но откри, че след последното й идване във Феба трудолюбивите Железари са я продължили с още петдесет километра. И продължаваха да работят на крайната станция. Скоро щяха да стигнат Тетида. Чудеше се как ли ще се справят с пясъците.
Разбира се, пясъците ще бъдат проблем и за нея, но тя знаеше как да се справи.
Напусна Железарите и загърби всичките им дела. Затича към североизточния край на Феба. Пред нея по кривата на Гея се издигаше Тетида, жълта, опустошена и неопрощаваща.