Конъл отново беше влюбен.
Не че бе изневерил на Чироко. Все още я обичаше, нищо че тя го мразеше. Любовта си е любов, така че нищо не му костваше да се надява. А пък и тя не понасяше всички наред. Не му се вярваше, че омразата може да трае вечно. Все някой ден тя ще забележи колко е готин Конъл Рей.
Мислите на Конъл бяха доста по-различни към края на пътешествието до Бриарей. Наслаждаваше се на сладката полудрямка, излегнат върху широкия гръб на Титанидата Роки. Почти бе проспал пътуването. Докато се бъхтеше за Чироко, която даянеше и цял хекторот без да мигне и май не знаеше умора, Конъл се беше научил да цени всеки шанс да поспи. Възприел бе философията на пехотинец: много лежачка, пълен корем — и животът е песен.
Събуждаше се само при поредната перашка свада на жените. В началото се опасяваше, че ако се сбият, едната ще е мъртва. Но само в началото. После само се наслаждаваше на цялото представление. Какви псувни само знаеха тия женоря! Те обогатиха речника на Конъл и задълбочиха любовта му.
Обърна се на хълбок и пак заспа. Пътеката бе стръмна и скалиста, но ездата бе гладка, сякаш те търкаляха на носилка с колелца по линолеум. Смяташе се, че Титанидите са най-удобното транспортно средство за пътуване на всички времена.
На Титанидите не им се нравеше особено, че ги възприемат като транспортно средство, но не се и противопоставяха. Возеха само онези, които искаха да возят. Твърде малко човешки същества бяха яздили Титаниди.
Фазовия Превключвател (Двоен Диез Лидийско Трио) Рокендрол нямаше нищо против да вози Конъл. От деня, в който оперира Чироко преди почти петдесет хиляди рота, двамата извънредно се бяха сприятелили. Това понякога се случваше между Титанида и човешко същество. Роки знаеше за Крис и Валия, които се бяха обичали двайсет години, също за Чироко Джоунс и Кларинет, навремето двойка, а също и баба и внук — макар че роднинската им връзка не беше толкова проста, защото нито едно родословно дърво на Титанидите не е толкова просто. Чувал бе и за голямата обич между Габи Плъджет и Псалтерий (Диез Лидийско Трио) Фанфар.
Роки никога не бе сексирал с Конъл, а хич не се и надяваше, защото бе наясно, че той ще остане шокиран, ако разбере за тези му щения. Пък и не беше точно това, което се приема от хората за любов. Крис Мейджър го бе научил покрай Валия и бе останал наранен. Не беше и любовта, която Титанидите изпитват една към друга. А нещо съвсем различно. Нещо, което всяка Титанида би разбрала. Изведнъж и без разумни причини, всеки знаеше, че този или онзи човек беше човек на еди кой си, въпреки че те обикновено не се изразяваха така. Роки знаеше, че Конъл е неговият човек, за добро или зло.
Чудеше се дали Конъл мисли за него като за „неговата“ Титанида.
Зад Конъл и Роки пътуваха Робин и Валия.
Робин бе емоционално изцедена. Не очакваше да срещне Крис след толкова години.
Той остана на Гея, Робин се върна… но не се прибра вкъщи. Вече нямаше дом. Издигна се толкова високо, колкото бе възможно на Ковън, известно време бе Черна Мадона, глава на Съвета. Обра всички титли на общността, и то по-млада от своите предшественички.
Беше и си оставаше ужасно нещастна. Това бяха тежки двайсет години. Чудеше се какви ли са били за Крис.
— Валия, дали знаеш…
Титанидата извърна глава на сто и осемдесет градуса. На Робин й се прищя да не го беше правила. Ах, тази кошмарна гъвкавост на Титанидите…
— Да? Какво има?
Робин вече не помнеше въпроса. Тръсна глава и Валия пак заби поглед в пътя. Все същата е. На пет ли беше тогава? Значи сега е на двайсет и пет. Щом достигнат на три години зрелостта, Титанидите почти не се променят до петдесетака, до първите признаци на старостта.
Забравила бе толкова неща… Тукашната липса на време например. Пътуваха дълго, но колко, не се знаеше. Спираха на два пъти и Робин бе толкова капнала, че спа като убита, за пръв път от години насам. Достатъчно дълго, за да зараснат всички рани.
Времето се точеше както само времето на Гея може да се точи.
Как ли бе живял Крис?
Валия (Еолийско соло) Мадригал се тревожеше за Робин.
Сякаш вчера младата вещица се бе качила на кораба, за да се върне на Ковън…
Сега тя бе на трийсет и девет земни години, а изглеждаше с десет по стара. Имаше дъщеря — красива, непоносима лудетина, истински огън. Малката бе повече Робин, отколкото самата Робин. Както и този… ембрион.
Валия знаеше нещичко за човешките младенци, виждала бе хиляди. Но никога не загуби усещането, че нещо не е наред.