Освен това, Робин очакваше от дъщеря си да възприема всичките тия чудовищни пеещи урунгели като човеци. Да им бъде приятелка, о, Майко, спаси ни.
От Нова се очакваше също така да разговаря с това противно същество Конъл, с тая смрадлива, космата, безсрамна и проста грудка мускули, чийто най-добър час би бил преждевременният аборт. А сега пътуваха към друг мъжкар. Очевидно не им стигаха ония в Белинзона — майка й държеше да трамбоват през джунглата, за да намерят и тоя самец.
Всичко свързано с Гея беше ужасно. И температурата беше калпава. Всеки ден Нова се потеше непрестанно. Изкачването също я дразнеше. Гнусното усещане за прекалена лекота й погаждаше гадни номера и тя непрекъснато се препъваше.
Ама че идиотска тъмница беше тая Гея.
Във въздуха се носеше дъх на разложение, на пушек, на дивотии.
Този свят бе прекалено голям. Ковън щеше да се търкаля из това колело като баскетболна топка, хвърлена в гума на камион.
И никога не се променяше. Никой никога не затваряше прозорците и не позволяваше да настъпи нощта, нито пък ги отваряше за новия ден. Разбирането за време тук бе съвсем различно. Липсваха й така приятните получасове и удобните цикли от дни и седмици. Без тях се чувстваше носена без посока от течението.
Искаше й се да заспи и на събуждане да открие, че всичко това е било кошмарен сън. Щеше да отиде в Съвета и двете с Робин хубаво да се посмеят. Нали си спомняш онова място, където си била като малка, майко? Е, сънувах, че сме отишли там и че ти имаш бебе. Момче, представяш ли си?
Тая нямаше да я бъде.
Седна на пътя. Жълтата Титанида на име Серпент, дето беше одрала кожата на мамчето си, ама Нова трябваше да я брои за мъжка, се спря и й извика нещо. Нова се направи на ударена. Съществото почака за миг и продължи да върви. Това беше добре дошло за Нова. Сега виждаше кацналата на дървото къща. Ще отиде там, когато реши, че е готова. Или просто ще остане тук и ще пукне.
Последният член на групата беше най-щастлив.
През краткия си живот на три пъти се бе разминавал със смъртта, но хабер си нямаше. Първият потенциален убиец беше майка му. Робин дълго и твърдо бе мислила по въпроса, след като това нещо се бе пръкнало като по чудо от злочестата й утроба в този неспокоен свят.
Скоро едва не бе погубен от крадец на деца. Спомените му бяха мъгляви. Всичко свърши толкова бързо. Помнеше мъжа, който му се усмихна. Харесваше този мъж.
Имаше много нови човеци. Това му харесваше. И новото място също. Тук щрапукаше по-лесно. Рядко падаше. Някои от новите човеци бяха много големи и имаха много крака. И какви бяха шарени само — той се смееше от удоволствие винаги щом ги видеше. Научи нова дума: Тий-Ний.
Голяма жълта Тий-Ний го носеше сега. Беше доволен от пътуването. Само две неща помрачаваха инак идеалния следобед. Мокрееше му на дупето и се чудеше дали не е време да вечеря.
Тъкмо смяташе да се обади, когато Тий-Ний го подаде на мама. А мама го положи върху гърба на Тий-Ний и той прехласнато загледа дългата, пухкава розова коса, докато мама сменяше памперса. Тий-Ний завъртя глава и това беше много смешно. А й мама се смееше! Колко отдавна не се е смяла! Адам изпадна в екстаз.
Робин разтвори ризата си, повдигна го и той намери зърното.
Сега светът беше идеален.
Групата стигна долния край на висящия мост и започна да го пресича. Сега Адам спеше. Робин също бе готова да заспи. Нова беше повече от готова, но все още се тътреше далеч зад останалите.
Преминаха през сводестата порта, на която бе изписано името на гнезденцето на Крис: „Таксидо джанкшън“. Робин се зачуди какво ли означава това.Какво общо имат с преходите смокингите?.
Пандемониумът отново се беше емнал.
Докато се носеше през гората на Северен Хиперион, Гея обмисляше последващите събития. Тя не беше щастлива, а когато Гея не беше щастлива, всички наоколо го разбираха. Един слон не свари да се дръпне от пътя й. Тя го ритна, без да забави крачка. Слонът изхвърча и се приземи на стотина метра, разцепен надве.
Гея обмисляше програмата за следващата спирка. След обстоен размисъл избра „Седемте самураи“ на Куросава. После си спомни за другите двама, дето чакаха в „Таксидо джанкшън“. Е, имаше го и този филм от 1994 г., имаше девятка в заглавието си, нали? Библиотекарят й със сигурност щеше да го издири.
След това се сети и високо се засмя. Второто заглавие ще е „Осем и половина“ на Фелини.