— Това… аз ли съм? — Неволно посегна към челото си. Там бе татуирано третото й Око. Беше го извоювала преди двайсет години и без него не би успяла да се върне на Гея.
Имаше и татуировка на змия, която се увиваше от глезена до гърдите й.
— Какво е това?
В стаята имаше два дървени стола с облегалки. Чироко придърпа единия и седна.
— Питай Крис. Аз го приемам като мемориал. Крис те харесваше. Не е очаквал да те види пак. И го е направил.
— Но той… той е странен.
— Искаш да кажеш физически? Крис се превръща в онова, което Гея му обеща преди години.
— Отвратително е.
Чироко се засмя. Робин се изчерви, после разбра, че тя не се смее на нея, а на някаква своя мисъл.
— Не, не е — парира Чироко. — Само е шокиращо. Ти го видя изведнъж. Пък аз го наблюдавам ден след ден и изглежда напълно естествено и съвсем на място. А що се отнася до шокиращото въздействие… ти го шокира повече, отколкото той теб.
Робин се извърна. Знаеше на какво е заприличала.
— Нарича се старост — с горчивина констатира тя. Ужасният факт бе, че тя изглеждаше доста по-руинирана от Чироко.
— Не. Остаряла си, но шокиращо е друго. По свой собствен начин ти си се променила също толкова радикално, колкото и Крис. Някакъв ужасяващ страх е белязал душата ти.
— Не ти вярвам. Неуспех и позор, да. Но не и страх.
— Страх — неумолимо продължи Чироко. — Великата Майка те е отхвърлила. Твоят център вече не съществува. Ти вече не гориш — ти се носиш, нозете ти не достигнат утробата на земята. Няма място за теб, нямаш Пъп.
— Откъде знаеш тези неща? — простена Робин.
— Зная това, което виждам.
— Да, но думите… тайните думи… — Някои бяха от ритуала на Ковън, от церемонии и заклинания, и Робин бе сигурна, че никога не ги е споменавала пред Магьосницата. Други бяха от най-тъмните кътчета на собствената й душа.
— Получих известни напътствия. И сега искам да знам целта на пристигането ти. Защо дойде? Какво се надяваш да сториш?
Робин избърса сълзите си, придърпа стола по-близо до Чироко. Седна и едва тогава посмя да я погледне.
И заразправя историята си.
И тя, както и много други, бе дошла на Гея с едничката цел да я изцерят.
Гея беше от ония богове, дето никога нищо не дават даром. Така че Робин бе длъжна да докаже героизма си за да бъде излекувана. Но хич не бе склонна да уйдисва на Гея. Пък и болката не беше за умиране. И преди се беше справяла: за да спре конвулсиите в началото на един от пристъпите, тя просто бе отхапала кутрето си.
Но Габи Плъджет успя да я прикотка и Робин пое на пътешествие по джантата на света-колело заедно с Габи, Чироко, Титанидите Псалтерий, Обой, Кларинет и Валия, както и с Крис Мейджър, който също диреше изцеление.
А пък Габи и Чироко имаха други мотиви. Търсеха си съюзник сред регионалните мозъци на Гея. Габи бе доста по-ревностна от Магьосницата, която безнадеждно се беше опиянчила и почти насила бе въвлечена в начинанието. Едни от регионалните мозъци бяха съюзници, други — врагове на Гея, а границата бе теглена по време на въстанието на Океан, избухнало в по време на земната каменна ера.
Планът на Габи целеше детронирането и замяната на Гея. Това й коства живота, а може би и нещо повече. На Чироко — поста на Магьосница. Оставаше да се разбере дали това бе коствало на Титанидите и оцеляването им като раса.
Единствено Робин, Крис и железарите май бяха спечелили от провала. Робин и Крис се излекуваха. Железарите кой знае защо получиха правото да напускат малкия си остров в Морето на Феба и сега заплашваха доминирането на Титанидите над голямото колело.
И накрая Робин си беше тръгнала към дома, с намерението да живее щастливо до края на дните си.
— Известно време всичко беше прекрасно — каза тя, усмихвайки се на спомена. — Крис беше прав. Има огромна лабра в това да ти израсне отново пръстът. Препоръчвам ти го като начин да шашниш приятелите си.
Знаеше, че Габи и Чироко се отнасяха с пренебрежение към лабрата като женски вариант на мачо. Не бяха прави, но както и да е. Фактът, че всъщност Гея бе регенерирала пръста й, продължаваше да я гнети и накрая провали както Робин, така и нейната победа.
Това беше нещо без значение, като третото Око, което би трябвало да предполага непогрешимост. На практика носителите на трето Око бяха кавгаджии, уж непогрешими, а лицемерни като всеки папа.
— Напуснала бях Ковън като полумит — продължи Робин. — Върнах се… Не знам каква е думата. На Ковън не бяха виждали друга като мен.