— Така е. Но откъде намираш всичко това?
Двамата се качиха в стаята. Крис затвори капака и поведе госта си през лабиринта от врати и коридори към своята така наречена работилница: няколко стаи, в които можеше да прави всичко — от продухване на стъкло до поправка на компютри.
Постави прожекционния апарат върху работната маса и започна да го разглобява.
— Събирах разни джунджурии оттук-оттам. Така започна всичко. Сега Титанидите ми носят подаръци. Те въртят голяма търговия и не знаеш какво може да им падне. От Земята вече не идва почти нищо, а навремето беше друго. Заселниците носеха повечето от покъщнината си. Но преди войната.
Свали страничния капак като издухваше купища прахоляк. Набута пръст в механизма и завъртя колелото. Издърпа дългата стъклена крушка от прожектора и я подаде на Конъл, който я зачисти.
— Ще я провериш ли? Съмнявам се, че все още работи. Може би ще трябва да измайсторя друга.
Конъл се извърна към електрическото табло. След като нагласи всичко, щракна ключа и лампичката грейна.
Крис примъкна прожектора до таблото.
— Ха, ама тя работи, а? Това ще ни спести известно време.
Завинти крушката пак на мястото й, после свърза няколко устройства и накрая докосна две жици за контакт с мотора на прожекционния апарат. Нещо забръмча и се усети дъх на озон, но само толкоз. Крис замърмори и опита нова конфигурация на трансформаторите. Пак нищо. Вдигна глава и видя Чироко и Робин да влизат в стаята. На крачки след тях вървеше Нова.
— Чироко, мога да потърся друг мотор за това чудо. Или… — той махна с ръка към нея, после към прожекционния апарат. — Мислиш ли, че ти можеш да го задвижиш?
Тя го изгледа странно, после сви рамене и се насочи към работната маса. Сложи ръце върху прожекционния апарат и се намръщи. Запукаха искри — Робин си пое дъх, а Чироко само примигна. Нещо изтрака и тутакси спря. Чироко се наведе по-близо, забравила за сините волтови дъги, които се извиваха между пръстите й. Само за секунда призрачно премрежи погледа, после се изправи и засмука палец.
— Това проклето нещо ме изгори — измърмори тя.
Крис вдигна вежди и включи апарата, който заработи така добре, както би заработила такава допотопна машинария.
Никой не отрони дума. Конъл примъкна столове, докато Крис зареждаше филма на Чироко. Нямаше втора ролка, но едва ли някой щеше да пожелае да гледа филма пак.
Чироко и Робин опънаха чаршаф на по-далечната стена.
— Няма ли да поканим Титанидите? — поинтересува се Робин.
— Филмите ги разстройват — обясни Чироко.
— Не сме сигурни какво точно става — добави Крис в отговорна въпроса в очите на Робин. — Като че ли мозъците им не са пригодени за кино. Започва да им се повдига, сякаш са хванали морска болест.
Прожекцията започна. За момент зад вратата като че някой заповръща. Конъл се извърна и видя Нова да бяга от образите на екрана. Мина му през ум да я последва, но би било глупаво. Отново впери поглед в екрана.
Гея отхапа главата на втория мъж, онзи, дето беше облечен в оранжева роба. Първият носеше традиционната яка на свещениците с черни одежди.
Това беше загрявка преди дербито с Конг, чиято гигантска фигура се мержелееше в далечината на някои от кадрите. Болексът се беше трудил най-вече да заснеме изяждането на светите отци. Всичките кадри бяха добре изпипани.
Но ето че дербито между Гея и Конг започна. Тя го вдигна над главата си и го стовари по гръб. Огромният звяр изглеждаше вцепенен, когато Гея тежко се довлече до него и го притисна, но успя да я отхвърли. Гея го награби отново и го тръшна долу. После се стовари отгоре му.
Този път май не само го притискаше към земята. Конъл недоумяваше какво точно става. Гледаше втренчено, смаян и засрамен. Накрая отмести очи. Наблюдаваше Крис, Чироко, Робин… всичко друго, но не и екрана.
— Мога да се закълна, че той е безполов — вметна в един момент Чироко.
— Беше добре скрит — добави Крис. — Наложи й се да приложи сила.
— Велика Майко, спаси ни — промълви Робин.
Конъл извърна глава. Не беше и помислял, че е възможно самка да изнасили самец. Може би нямаше да успее, ако Конг не беше зле наранен. Кръвта от раната се стичаше по гърдите му, а Гея, която го беше разчекнала, се къпеше в нея.
— Изключи го — примоли се Конъл. Чироко с каменно лице поклати глава. Изборът си оставаше негов — да гледа или да си върви. Конъл отмести поглед.
Гея се заклатушка като пияна. Добра се до каменната стена на пещерата и легна на една страна. За миг екранът потъмня, за да просветлее отново. Гея лежеше на хълбок, все още гола, оплескана със засъхваща кръв. Превъртя се на гръб. Изстена.
— Тя ражда — отбеляза Крис.