— Да-а — изсумтя Чироко. — Но какво?
Краят на филма падна на пода. Белият екран трепна и освети три бледи лица, след което Крис милостиво изключи апарата.
Камилата, която се роди жива, сега беше мъртва.
Тогава, след раждането, тя бе включена по заповед на Гея в антуража, съпровождащ я от планината на Конг към мястото, където в момента се намираше Пандемониумът. Гея още не беше решила за какво да я използва.
Нямаше намерение да създава камила. По онова време Гея не си падаше по плановете. Наслаждаваше се на хаоса, който й създаваше доста повече удоволствие от подредения свят.
Гея раждаше просто за да си влезе в ролята на бог. И оставаше не по-малко изненадана от обкръжението си при вида на нещата, които се пръкваха. Съзнанието й беше разделено на много части, до една автономни, като някои бяха по-откачени от останалите, но всичките бяха луди.
Онази част, която отговаряше за еквивалента й на матка, не уведомяваше останалите органи за намеренията си. Тя бе доволна от подредбата. След три милиона години изненадата си струваше труда. На всеки килорот се пръкваше нещо ново. През последната година бе произвела купища дракони, четириметров тигър, кръстоска между форд, модел Т, и октопод. Повечето рожби не живееха дълго, липсваха им неща като сърца или носове. Останалите бяха хибриди. Подсъзнанието на Гея не можеше да се затормозява с разни дребни подробности.
Но камилата беше доста сполучлива. Добре развит дромадер, лукав като Отдела за социални грижи, който сега беше мъртъв, защото Гея бе решила какво да прави с него. Щеше да го прокара през иглени уши.
Иглата беше огромна. Налице бе и голямата фуния, и апаратурата, която да смели дромадера.
Под жужнето на стотина камери Гея постави ешафода над фунията и изсипа в нея първия варел камилско пюре.
Три рота по-късно, уморена и стръвна, нареди антракт. Около половината камила бе минала през ухото на иглата, останалото бе само въпрос на упорита работа. А и в отснетия метраж можеше да се монтират кадри, заснети след като фунията бъде почистена.
Гея се настани на стола си в очакване на второто действие за деня, което се казваше „Лорънс Арабски“ и… вече не можеше да си спомни. Започна да се върти, защото изгаряше от нетърпение.
Кога ли ще почне Чироко?
Гея очакваше Главното събитие.
ЧЕТИРИ
— Робин, събуди се.
Разсъни се внезапно. Видя надвесилата се Чироко.
— Нищо лошо не е станало. Не се бой.
— Не се боя. — Тя потърка очи. — Колко е часът…
Чироко се усмихна — Робин явно се мъчеше да се сети къде е.
— Проспа около седем часа. Достатъчно ли е?
— Сигурно — прошепна Робин, защото и Чироко все още шепнеше. — Но… достатъчно за какво?
— Искам да дойдеш с мен — отвърна й Чироко.
Нова не отвори очи и не се помръдна, докато майка й се обличаше. Щом остана сама в стаята, седна, после изпълзя до вратата. Лекичко я открехна и видя Чироко и Робин да си шушукат в преддверието. Излязоха. Чу ги да слизат по стълбите.
Надничайки зад перилата на втория етаж, можеше да ги наблюдава какво правят в хола, но чу как се хлопна входната врата. Побърза да се шмугне пак в стаята, в която бяха настанени тя, майка й и Адам. Надникна в люлката му и с изненада установи, че е изчезнал. Знаеше, че Робин не е взела малкото чудовище, ето защо предположи, че това е дело на Чироко.
Наведе се през прозореца, за да види другия край на висящия мост. Но бързо се отдръпна. Двете жени вече го прекосяваха. Чироко държеше бебето.
Нова бързо се спретна и хукна надолу по стълбите. Но преди да отвори външната врата, се спря да помисли.
Нямаше да успее.
Тя не обичаше да се самозалъгва. На своя собствена територия би могла незабелязано да проследи Чироко. Но не и тук. Чироко бе адски печена и сякаш усещаше погледа й с кожата си, чувстваше пронизващите я очи. Да проследи такава жена беше извън границите на разумното.
Но, Велика Майко, как страдаше да е с нея!
В началото Робин не разбра, че вървят по пътека. Тук-там се срещаха надвиснали клони и повалени дървета. Но въпреки това пътека имаше. Робин се разтърси из оскъдните си зоологични познания и се замисли дали не следват маршрута на някой дивеч, но се усети, че не бива да намесва Земята. Кой би могъл да каже защо едно животно на Гея се държи не така, а иначе?
— Вярваш ли ми, Робин?
— Да ти вярвам? О, да, поне така предполагам. Защо?
— Не е достатъчно да предполагаш. Трябва да премислиш.
Робин го стори, като следваше жената, която за нея все още си оставаше Магьосницата. Чувстваше се тромава, слаба и одъртяла. А Чироко бе жилеста и гъвкава…