— Освен това е и подозрително висока. Когато бях на върха, това нямаше значение. По-късно плъзнаха слухове за деяния, които е по-добре да не бъдат описвани. И накрая — обичта.
— Обичта ли?
— Тя ме обича. Не го показва особено напоследък, но ме обича.
— Виждам.
— А също и теб. По твърде различен начин.
— И това виждам.
Най-накрая Чироко я остави на земята. Сетивата на Робин бяха приятно изострени. Усещаше меката влажна почва под босите си нозе. (Какво ли е станало с обувките й? Нямаше значение.) Във въздуха се носеха ароматни изпарения. Усети как по гърба й се стече струйка пот. Стоеше и чакаше в тъмата. Гласът на Чироко долетя пред нея.
— Сега сядай, Робин, и отвори очи.
Робин се подчини. Видя Чироко да коленичи пред нея. Очите й бяха дълбоки, чудни езера. Погледна наляво и видя Крис, също коленичил, прегърнал увития в розовото си одеялце Адам. Той и се усмихна, а Чироко докосна брадичката й с върха на пръстите си.
— Не гледай него, Робин. Гледай мен.
— Добре.
— Искам да отиде по-надълбоко. Можеш да не си затваряш очите, но не обръщай внимание на това, което виждаш. Звукът на моя глас е единственото важно нещо.
— Добре.
— Колко надълбоко си?
Робин размисли честно.
— Около метър.
— Влез още две педи навътре.
Робин я послуша. Очите й бяха отворени. Виждаше само виещи се облаци пара. Чироко вече я нямаше отпред, но Робин не можеше да каже, какво точно има там. Усети лек натиск върху темето. Беше дланта на Чироко.
— Защо остави Адам жив, Робин?
Чу собствения си глас от много далеч. Видя себе си и останалите нейде от високо: голям, наполовина окосмен мъж, силна жена и малка, безпомощна, злочеста…
Тази мисъл бързо беше прескочена.
— Сънувах сън.
— Какъв беше този сън?
— Адам. — „Усмихващ се. Розов. С малки пръстчета. Дъхът на собственото й мляко и на мокрите му пелени.“ — Габи. — „Черна и олющена. Напукана кожа. Разрушени очи. Сладникав дъх.“
— Сънувала си Габи?
— Седеше с мен. Помогна ми да родя. Вдигна го, окървавен и ужасен. После ме целуна и заплака.
— В съня?
— Да. — Робин се намръщи. — Не. Тя беше по-добре. Не беше обгоряла.
— В съня?
— Не. Да… Не си спомням кога се събудих. Сещам се… че заспах след този сън. Адам сучеше.
— Какво каза Габи?
— Каза, че трябва да намеря сили и да го запазя. Светът щял да бъде унищожен. Земята, Ковън… може би Гея. Адам бил важен. Трябвало да го доведа тук. Каза, че Крис му е баща. Рекох й, че две раждания на девица са ми дошли множко. Каза, че Гея го е направила, използвала е магия, за да… запази част от Крис вътре в мен. Малки времеви капсули. Така ги нарече. И си отиде.
— Изчезна ли?
Робин се учуди.
— Не, излезе през вратата.
Чироко позамлъкна, но Робин не обърна внимание. Очакваше нови въпроси. Вместо това натискът върху темето й изчезна и отново се появи. Този път това не беше дланта й, а целият й юмрук. Докосна я леко, но Робин усети, че може едва ли не да разгадае извивките и вдлъбнатините му по черепа си. Чу тънък гласец.
— Махни се от мен, вехта сливо.
Робин не бе чувала някой да говори така с Чироко. Гласът продължи в този дух още малко. Робин усети юмрука да я натиска, чу гласецът да пищи.
— Ще се оплача на Дружеството за защита на животните, гнусна торба такава. Ще ти го начукам в големите космати уши и ще ти натреса сифилис, ще направя неща, дето не си и сънувала, ще…
Отново притискане, последвано от по-остро скимтене.
— Заповядвам ти да говориш — нареди Чироко. Робин не каза нищо. Някак усещаше, че заповедта не се отнася за нея.
— Гея ще сипе керосин и ще разпръсне напалм, щом чуе…
— Говори!
— Зная правата си, искам проклет АДВОКААААААТ! Искам…
— Говори!
— Аааааааааа! Аааа! Добре, добре, добре, ще говоря!
— Има ли пръст Гея върху това дете? Отговаряй!
— Не мога, не мога, не мога да видя… видя… Мисля, че може би…
— Говори!
— Не, не, не! Тя е докосната от Гея преди много години. Гея знае, че тя е тук. Гея е планирала семейството й, но не ги е докосвала. Ръката на Гея не е върху това дете.
Внезапно изчезна и ръката на Чироко. Робин седна, мигаше и чувстваше, че неизвестно как ужасната тежест е махната от главата й.
— Сега можеш да се изправиш, Робин. Бавно и полека. Всичко е наред.
Робин стана. Чувстваше се ободрена, пое си дълбоко дъх, отново премигна и се обърна. Чироко прибираше някаква бутилка в раницата си. Държеше в ръка познато нещо: старият автоматичен Колт-45. Подаде го на Робин, която го завъртя в ръката си. Предпазителят беше свален. Върна го на Чироко.
— Това е моето оръжие.
— Взех го от теб, преди да те събудя.