— Какво беше това? — посочи Робин към раницата.
— Моят демон. — Очите й се вгледаха в тези на Робин. — Умееш ли да пазиш тайна?
Робин отвърна на погледа и кимна.
— Щом ти го искаш.
Чироко кимна и леко се отпусна.
— Ще ти кажа само, че бях длъжна да го сторя. Преди използвах друг метод — нито толкова сигурен, нито толкова лесен. — За миг в очите й се прокрадна жестока болка. Тя извърна глава. — Попитай някога Конъл. Щом си пийне.
— Смятала си ме за шпионин на Гея?
— Допусках го. А ти можеше ли да си сигурна в обратното?
Робин беше готова да отвърне „разбира се“, но се спря. Замисли се за малките времеви капсули, за непорочните зачатия. Гея я беше докоснала преди много години. Гея беше планирала семейството й.
— Тя е способна на всичко, нали?
— Тя би искала ти да вярваш, че е така. Е, да, почти. Просто нямаш представа колко лошо би си изпатила.
— Щеше ли да ме убиеш?
— Да.
Робин си помисли, че би трябвало да е сърдита, но не беше. Чувстваше се странно доволна. Би предпочела да умре, ако Гея беше оставила гадната си следа в тялото й.
— А Нова? — внезапно се сети тя.
— Сега вече ставаш параноичка — рече Чироко и кимна. — Но не можеш да ми стъпиш на малкия пръст. Изследвах Нова преди часове. Смятах, че е разумно… като се има предвид темпераментът й. Наредих й да забрави и тя ще забрави.
— Адам?
— Невинен като младенец — отвърна Крис и се усмихна. Тя отвърна на усмивката и внезапно си припомни колко горещо го беше обичала, преди много, много години. Дори имаше желание да му прости окосмяването, поне засега. После за първи път се огледа наоколо и се намръщи.
— Що за място е това? — запита тя.
— Фонтанът на младостта — отвърна й Чироко.
Преди време на Гея имаше дванайсет фонтана. Този в Океан бе унищожен по време на въстанието. Този в Тея бе скрит дълбоко под ледовете й, а шадраваните на Мнемозина и Тетида бяха погребани под пясъците. Седем от останалите осем внезапно секнаха в един и същи ден преди двайсет години, денят, в който загина първото въплъщение на Гея и от Небесата се изсипа дъжд от катедрали.
А Диона бе извън контрол, защото централният й мозък беше мъртъв. За добро или зло Гея нямаше власт над земите й. Можеше да изпрати войските си и да превърне Белинзона в жив ад, но по-дълбоките функции под повърхността бяха извън обсега й.
Въпреки недъга си, Диона се справяше учудващо добре. Според Чироко в това имаха пръст гномовете. По неизвестна причина растенията продължаваха да си растат, водата да си тече и въздухът да циркулира.
И фонтанът да си бълбука.
Крис беше съградил Таксидо Джанкшън на това място главно заради фонтана. Нуждаеше се от него, точно толкова, колкото и Чироко. Идеята да се намира близо до него и да го държи под око изглеждаше добра.
— Как да съм сигурна, че няма да пострадам? — попита Робин.
— Не си длъжна да го правиш — отвърна й Чироко.
— Зная, казвала си ми, че… но ти откъде знаеш? Може да е някакъв трик. Може би Гея вече е сложила ръка над тебе.
— Ако е така, вече да си потънала — посочи й Чироко. — Нали каза, че ми имаш доверие. Или ми вярваш, или не.
— Вярвам ти. Емоционално.
— Това е единственият начин, който има смисъл. Тук логиката няма място. Няма логически път за доказване, че Гея не ме контролира.
— Знам. Съжалявам. Просто съм нервна.
— Недей. Съблечи се, това е всичко.
Чироко се извърна, усещайки, че Робин се притеснява от голотата си, както и от останалото. Замисли се дали да не отпрати Крис докато не дойде време за неговото собствено подмладяване. После се обърна и като вида как Робин изхлузва панталоните си, разбра, че в случая не Крис беше причината за безпокойството й. Надяваше се лицето й да не изразява нищо, но усети топлина да се надига в гърлото й, задушаващия вкус на внезапната жалост.
Голата Робин бе твърде тъжна гледка. Може би и инак си беше тъжна, но за човек, виждал я в разцвета й, гледката бе сърцераздирателна.
Татуировките бяха избелели. За Чироко това не беше новост — вече бе видяла Окото и Пентаграма, както и част от змията върху ръката й. Многоцветни и ярки, когато Робин бе на деветнайсет, сега те сивееха, а в рисунъка с цвят на графит само тук-там се забелязваха остатъци от кармин или тъмнозелено. Четвъртата татуировка — змията около крака й — беше в същото плачевно състояние. Но петата бе жестоко обезобразена.
„Не че е голяма загуба за световното изкуство, помисли си Чироко, но все пак си е свинщина.“ Робин знаеше, че децата й ще наследят болестта, заради която бе дошла на Гея. И в изблик на младежко перчене бе направила върху корема си зловеща рисунка: чудовище, което драпа със зъби и нокти да се измъкне на бял свят от утробата й.