— Нова беше огромна — обясни тъжно Робин и потърка белега, който правеше рисунката още по-гнусна. — Наложи се да я вадят с Цезарово сечение. — Тя сви рамене и сякаш неволно преплете ръце върху корема си. Имаше пепеляв тен, безжизнена коса и сума ти бръчки по лицето. Нищо добро не можеше да се каже дори за зъбите. Личеше си, че се е изоставила от доста време. Но ставаше дума за нещо по-различно от старостта.
— Няма значение — отбеляза Чироко. — Ще сложим край на това.
Нагази във водата и протегна ръка.
Беше по-топла отколкото Робин си бе представяла. Чувстваше топлината по странен начин, осъзнаваше я, но не усещаше да изгаря.
Навлизаха на малки стъпки. Първо до глезените, до коленете, после, преди да навлязат до бедрата, си отдъхнаха. Крис вървеше от едната й страна, Чироко — от другата. Държаха я за ръцете.
Водата — ако това беше вода — имаше сладникав дъх и цвета и гъстотата на мед. Не, помисли си тя. Може би повече прилича на нектар.
Навлезе до кръста и пое дълбоко дъх. Течността озонираше вътре в нея. Сякаш фино масло изпълваше вътрешностите и влагалището й. Май би трябвало да й е неприятно, а тя просто се чувстваше добре. Или по-скоро чудесно. Както никога досега. Потръпна, усети, че коленете й отмаляват. Чироко я подкрепи. После се потопи до гърдите.
Тя се отпусна в ръцете на Чироко, както й бе казала Магьосницата. Затвори очи, усети нечия ръка да защипва ноздрите й и тя се гмурна под водата.
Беше като съновидение. Можеше да стои там безкрайно дълго. Необходимостта да си поеме въздух нарастваше, но когато стана много силна, усети устните на Чироко да се притискат до нейните и тя пое дъха на Магьосницата. И бавно го изпусна.
Това продължи дълго. Робин не знаеше колко, но усещаше, че е дълго. После се прекрати и Робин усети у нея отново да нараства нуждата от въздух. Чироко й беше казала какво да направи, но все още беше малко се боеше. Дали наистина имаше толкова вяра на Магьосницата?
Е, защо пък не? Усети ръката да отпуска ноздрите й. Горещият нектар потече в нея. Тя отвори уста. Въздухът забълбука на мехурчета и водата нахлу навътре.
Усети няколко спазъма при пълненето на дробовете, когато се помъчи да изкашля последните глътки въздух. Бореше се, но я държаха здраво. После отново се успокои.
Чироко я държа във водата половин рот, след това я изнесе на брега и я положи до Адам, който продължаваше да спи. Крис й подаде кърпа и тя започна да бърше Робин, от чиято уста капеше златиста течност. Чироко я потупа по гърба и тя отново задиша, след като изкара и последните капки от гърлото си. Кожата й беше кафява и топла.
— Ти върви. Аз ще се погрижа за нея — каза Крис и взе кърпата.
Чироко кимна и влезе в езерото. За миг се плъзна под повърхността. След половин рот излезе и дългата й коса, мокра и полепнала по раменете, бе катраненочерна.
Крис остана най-дълго. Когато се появи, отново беше почти два сантиметра по-висок и с леко променено лице.
Чироко пак леко хипнотизира Робин и Крис я взе, заедно с Адам, в ръцете си. Хвърли поглед през рамо и понесе Робин обратно към Таксидо Джанкшън, готов да направи своето предложение.
ПЕТ
Лутер кръстосваше доковете на Белинзона, безлюдни като прашните улици на западния град във „Висока луна“ с Гари Купър. Може би правеше тази връзка, защото наскоро бе гледал същия филм в Пандемониума.
Той не приличаше на Гари Купър. А на чудовището на Франкенщайн след тридневен запой и автомобилна авария. Почти цялата лява половина на лицето му беше отнесена, като разкриваше част от челюстта и изпочупените зъби, част от слепоочната кост и зейналата очна кухина. През пукнатините в черепа прозираше зеленикавата мозъчна тъкан, която сякаш беше изтекла навън и безразборно бе натикана обратно. Оцелялото око представляваше черна яма сред почервеняло море, искрящо от праведен гняв. На врата си имаше обръч от шевове — не белези, а истински, дебели нишки, пронизващи кожата. Ако се разпореха, главата му щеше да се килне настрана.
Плътното черно расо скриваше всичко, с изключение на ръцете със струпеи и екземи, от които сълзеше кръв и гной. Единият му крак бе по-къс. Това не беше малформация, а просто технически проблем: късият крак бе присаден от монахиня. Но това не му пречеше.
Нямаше нужда да се крие, пък не се и опитваше. Той и бандата му през повечето време си имаха тегоби. Лутер не беше приятен полъх за носа, но ароматът на Апостолите му можеше от петдесет метра да вцепени свиня. Дори човеците, с тяхното атрофирано обоняние, обикновено усещаха появата на Лутер дълго преди да увисне пред взора им. Понякога дебненето по посока на вятъра помагаше, но по-късно жителите на Белинзона като че развиха шесто чувство що се отнася до Свещениците.