На брега на реката Лутер коленичи и занарежда молитви.
Добро или зло — за него това вече нямаше особено значение. Когато изпитваше онзи яростен или религиозен екстаз, който доста приличаше и на злобата, и на гнева, Лутер предпочиташе да се моли.
Не го правеше често. Богинята бе твърде заета жена и не обичаше да бъде обезпокоявана за тривиалности. Достатъчно обиден бе самият факт на липсата на отговор. Но днес тя го чу и му отвърна. Лутер бе осведомен къде се намира детето. Изправи се на крака, събра своя отред и даде заповед да поемат.
Само се молеше тая проклета копелдачка Кали да не се е замъкнала в Таксидо Джанкшън преди него.
ШЕСТ
Чироко се почувства уморена след плаването във фонтана. Едно време излизаше оттам заредена с енергия. По два-три дни караше без храна. Крис твърдеше, че чудодейното къпане все още му действа така. Но той бе само на четирийсет и девет. Сигурно и при Робин ефектът бе същият. А Чироко от половин век насам трябваше да лежи с часове след подмладяването.
Но не и край фонтана. Имаше врагове, които можеха да дойдат в Диона. И да я издебнат там, защото знаеха, че Чироко трябва да се плацика на всеки три килорота.
И така, тя се усамоти на едно езеро в далечните околности на Таксидо Джанкшън. Черният пясък бе фин като прах и нагорещен от подземната топлина на Гея.
Опъна се, положи глава на раницата и задряма.
Нова ги видя, когато достигнаха моста. За миг не разбра кой върви до високия космат мъж, но после нямаше съмнение. Това бе Робин. Носеше само къси панталони, а татуировките бяха направили тялото й уникално. Змиите приличаха на истински. Робин блестеше с живите багри, познати на Нова само от снимките й на младини. Цветовете сега бяха дори по-ярки. Късчетата злато блестяха, а и червеното, и лилавото, и зеленото грееха като скъпоценни камъни. Приличаше на кафяво яйчице за нощта на Вси светии.
Кафяво ли?
Нова пак я погледна. Съвсем сигурно бе, че Робин е успяла да хване тен. Хитър трик при тая млечна слънчева светлина. И още по-хитро бе да почернееш за два часа, без да изгориш.
Продължи да наблюдава моста, но Чироко не се появи. Нова въздъхна и слезе по стълбите да ги посрещне.
Отблизо промяната я шокира. Робин бе хвърлила от плещите си най-малко пет години. Нова бе започнала да разбира, че Чироко e наистина могъща вещица, но това почти не бе за вярване. Стана й някак чоглаво, не се гордееше с това колко свежа и щастлива изглежда Робин. Майка й просто нямаше право да е толкова щастлива, когато Нова се чувства нещастна.
Сервираха храната, а Чироко я нямаше никаква.
Робин и Крис се спасиха някъде заедно. Нова ги видя да тръгват и побърза да се прибере в стаята си. Скоро пак излезе и отиде в кухнята. Намери там Серпент, който май бъркаше тесто за сладки в голяма купа. Той само я погледна и продължи да бърка.
Нова се маеше пред огромната полица на стената, отрупана с подправки. Стототиците стъклени бурканчета бяха пълни с листа и прахове, кристали и какво ли не още. Повечето бяха гея-специалитети. Имаше и земни видове, но всички названия бяха изписани на езика на Титанидите, който Нова не знаеше.
Започна да отваря капачките и да души, за да открие онова, което й трябва. Трудна работа.
— Може би мога да ти помогна?
Тя подскочи от изненада — при това доста високо при тази ниска гравитация. Така упорито се трудеше да игнорира присъствието на Титанидите, че беше забравила за Серпент.
— Съмнявам се — отвърна Нова. Незнайно защо се притесняваше, когато тия чуждоземни животни заговореха. Правеха се на хора, ама не им се получаваше.
— Можеш да опиташ — предложи й Серпент.
— Чудех се дали… дали имате пипер?
— Червен или черен?
— Какво?
— Използваме два вида: червеният…
— Да, да, зная. Черен.
— Млян или на зърна?
— Млян, млян! — Нова съжали най-вече, че е позволила да бъде въвлечена в разговор. Но Серпент й подаде буркана и тя си отсипа малко пипер в една салфетка. После й помогна да намери канела. Личеше, че недоумява какво ли смята да готви, но каквото и да беше, той нямаше да го одобри.
— Нещо друго?
— М-м… имаш ли тамян?
Серпент сви превзето устни.
— Това го потърси в лекарския кабинет. — Беше ясно, че мнението му за нейните готварски рецепти бе паднало още по-ниско. — На етикета пише бензоин. — Той май се канеше да попита нещо, но се сети за предупреждението на Чироко да внимава много с човеците и си замълча
А Нова побърза да се разкара докато е време. Заизкачва се чевръсто по стълбите към амбулаторията и нахлу вътре като фурия, за да потърси останалите съставки.