После тичешком се върна в стаята си и се затвори, заперди прозорците, запали свещта и се съблече чисто гола. Седна на пода с кръстосани крака, изсипа новите си придобивки в металната съдинка, която използваше като тигел, добави малко вода и разбърка сместа с пръсти. Боцна палеца си с игла и капна няколко капки кръв в ароматната смес, завряла над пламъка на свещта. После отскубна три косъма от срамните си части, изгори ги и пусна пепелта в тигела.
Малко водка, открадната от шкафа в дневната, скоро накара сместа да зацвърчи със синкав пламък. Вари я, докато не получи няколко щипки сивкав прах. Подуши го и се намръщи. Е, и толкова ще й свърши работа. Мразеше тамяна, пък и в рецептата не се споменаваше за водка, а за спиртен извлек от гъби. Но както и да е, трябваше да се действа.
Настървено започна да скубе още косми. Чак се възпали. После ги омота и направи от тях златиста четка.
Нова навлече панталоните и ризата и надникна през вратата. Увери се, че никой не я наблюдава, тичешком прекоси салона и се шмугна в стаята на Чироко.
С четката тури точици от сивкавия прах по краката на леглото и под възглавницата. Под леглото нарисува пентаграма, в центъра на която постави косъм. Сетне се оттегли към вратата, като поставяше незабележими точки на всеки метър.
По същия начин трасира и пътя през салона към собствената си стая.
Затвори и се облегна за миг на вратата. Сърцето й биеше лудо, страните й горяха. Разкъса дрехите си и скочи в леглото. С четчицата нарисува знак между гърдите си, после я пъхна между краката си, мърморейки някакво заклинание. След това постави съдинката на пода така, че да не я види Робин. Придърпа завивките до носа си и пое дълбоко, с трепет, дъх.
Мирувай, сърце. Възлюблената ще дойде.
Внезапно скочи от леглото и изхвърча към голямата тоалетка с криво огледало. Зарови се в козметичните мазила, като пет пари не даваше, че някои от тях може да са незаменими. С безкрайна грижовност изрисува лицето си, напръска се с най-добрия парфюм и пак се гмурна в леглото.
Ами ако парфюмът убие дъха на сивкавата отвара? Ами ако на Чироко не й прави впечатление червилото? Лично тя не се черви. Тя изобщо не ползваше козметика и беше най-красивата жена, която Нова бе виждала.
Ридаеща се втурна през салона към банята. Изтри всичко от лицето си, после й се наложи да се отбие в тоалетната. Пак в банята и пак в кревата.
Това трябва да е любовта — какво друго би могло да наранява повече?
Ридаеше, стенеше. Накъса чаршафите на ивици, а Чироко все не идваше. Накрая заспа, изтощена от плач.
СЕДЕМ
В съновидението си Чироко отвори очи.
Лежеше възнак върху ситен черен пясък. С глава върху раницата. Пясъкът бе сух, сухо бе и тялото й. Простря ръце и зарови пръсти, протегна крака и усети как пясъкът потъва под петите й, помръдна рамене и бедра в бавно, чувствено кръгово движение, което очерта извивките на тялото й с дълбочина няколко сантиметра. Издиша и се отпусна.
Усещаше всеки мускул и всяка костица от тялото си. И с всяка фибра очакваше отново странното усещане.
То дойде след безмерното време на съня. Малка ръка потърка левия й крак, от пръстите към коляното и обратно. Усещаше я съвсем ясно. Четири пръста, палец, длан. Не натискаше силно, не масажираше, но и не галеше като перце. Наблюдаваше без тревога, като в сън. Виждаше как се изглажда кожата й там, където мине ръката.
Зърната на гърдите й се втвърдиха. Затвори очи — под клепачите не цареше пълен мрак, — притисна тила си към раницата, повдигна рамене над пясъка и изви гръб. Ръката се плъзна нагоре към слабините, а другата докосна гърдите й. Чироко въздъхна и се отпусна върху гостоприемния пясък.
Пак отвори очи. В съня.
Притъмня. В земя, където светлината не се мени, тя видя над притихналото езеро да се спуска сянка. Чироко простена. Нозете й бяха натежали, налети с кръв — разтвори ги, предлагайки се на потъмнялото небе. Бедрата й като че израстваха от самата земя — изтегли ги в най-примитивното движение и отново се отпусна.
Две малки стъпки се появиха на пясъка между нозете й, една по една. После се появи отпечатък на колена.
Чироко отново притвори очи и й веднага започна да вижда по-добре. Замъглените изображения на езерото, на другия бряг, на небето пулсираха от вътрешната страна на клепача й. Тя се надигна на лакти и остави главата си да падне назад. През тънката преграда видя дърветата да се сливат в една точка в небето. Небето беше кървавочервено. Не можеше да си поеме дъх докато ръцете я милваха. Вдигна глава, все още затворила очи.