— Вземи го тогава — каза тя.
За момент Крис не повярва на ушите си.
— Благодаря ти.
— Май не си очаквал, че ще ме убедиш.
— Не. Защо промени решението си?
Тя направи лека гримаса.
— Забравил си много неща за мен. Реших само секунда след като ме попита. После бях длъжна да чуя твоите обяснения, за да разбера дали само не търся лесен начин за измъкване.
Крис бе толкова въодушевен, че я вдигна и я целуна, а тя се засмя и се престори, че го отблъсква.
Още се смееха, когато до слуха им достигна писък. Той прониза съзнанието на Крис, за да задейства у него някакви рефлекторни механизми. И Крис хукна към вратата още преди да е разбрал кой пищи.
ДЕВЕТ
На два километра от Таксидо Джанкшън, в една от откритите, равнинни части на околността, Роки и Валия теглеха рало като впряг товарни добичета. Сравнението не притесняваше Титанидите-фермери. Те просто вървяха пред плуга, а не зад него.
В делата и помислите си Титанидите бяха неизменно честни и открити. Не оставаха длъжни. Не биха си и помислили да приемат подслон и храна, без да се отплатят. Пък и умееха да съчетаят тази отплата и собствения интерес. Роки и Валия обичаха да посещават Таксидо Джанкшън, да отсядат при Крис във фантастичното му гнездо, а обичаха и да си похапват. В джунглата на Гея някои растения не вирееха — трябваше им светлина, равен терен и липса на конкуренция. Крис не можеше сам да изоре, а след като те свършеха тая работа, би могъл да отглежда повече култури и да предлага по-добра храна на гостите си. Всичко се връзваше идеално.
Разорали бяха към два акра. Роки харесваше миризмата на прясна угар. Обичаше да усеща как копитата му потъват в рохката почва, да чува поскърцването на впряга. Беше хубаво да отърква бедро във Валия. Жълтото винаги е било любимият му цвят, а Мадригалите винаги са били жълти.
Познаваше я отскоро. Всъщност, беше чувал за нея още като малък, тъй като тя бе участвала в покъртителното пътешествие с Капитана, възпято в песните и легендите. Със сина й Серпент се бе запознал преди десетки хиляди рота. А лично със самата Валия — само преди седем килорота.
И през последния от тях бе я заобичал. За своя изненада. Титанидите, като всички останали интелигентни същества, си имаха своите странности, а пък Роки имаше едно на ум за Еолийското соло. Нещо не ги изтрайваше. Знаеше, че е нелогично, тъй като Солото всъщност бе рожба на егоизма, който желае да създаде свое генетично идентично копие без помощта на друга Титанида. Отрочето е невинно, като всяко отроче… но все пак е копие на родителя, значи нищо чудно Валия да е наследила егоизма на майка си.
Валия беше Еолийско соло.
Стигнаха до края на реда. И двамата приятно поизпотени и поизморени. Валия се пресегна към катарамите на своя хамут, същото стори и Роки. След като се освободиха от ралото, Валия се поразтъпка, после се обърна, вдигнала високо опашка, и се доближи до Роки.
— Възбудена съм — пропя тя. — Искаш ли да се чукаме?
— Звучи ми приятно — изпя в отговор той и изприпка зад нея.
Това, което си казаха с песен, в действителност бе много повече, но песента на Титанидите понякога е почти непреводима на английски.
И ето че след като сексираха, достигайки заедно до връхната точка, ухажването продължи. Роки подскочи, изправи се на задни крака и застана лице с лице на сантиметри от нея. Тя му се усмихна и сложи ръка на рамото му, леко извърна глава, за да го целуне, след това разбра, че той е готов отново, този път за предни лудории. Изглеждаше учудена, но не се отдръпна.
— Господине, аз слабо ви познавам — изпя тя в учтиво форма.
— Знаем се отскоро — съгласи се той. — Ала любов, тъй силна като моята, понякога се случва да израсне отведнъж. Също като при-тези-дето-вървят-на-два-крака. Ако моята лейди позволи, аз бих й предложил съюз.
— Хайде, изпей го.
— Трио. Аз да съм задна-майка. Ще ми е за първи път, не зная дали съм ти споменавал.
— Ти си млад.
— Вярно е.
— Миксолидийско?
— Лидийско. Серпент като заден баща.
Тя сведе замислено очи.
— Диез? — изпя тя.
— Да.
Неговото предложение бе Диез Лидийско Трио, един от най-разпространените от двайсет и деветте начина. Двамата с Валия щяха предно да създадат полуоплодено яйце. След като Чироко Джоунс го активира, то ще бъде имплантирано в Роки и ще се дооплоди от Серпент.
Той виждаше как Валия премисля нещата. Генетиката бе инстинктивна за Титанидите, така както бе неразгадаема за хората. Убеден бе, че тя не ще открие пукнатини в предложението му, нищо че съвместното участие на Валия и Серпент в начинанието можеше да прозвучи като кръвосмешение на човеците. Но при Титанидите то бе генетичен проблем само в частни, редки случаи, а от гледна точка на морала проблем не съществуваше.