— Това е добра връзка — накрая пропя тя. — Ще е потребно известно размишление.
— Желанието на мойта лейди е закон.
— Не в наше име, сър — започна тя, после рязко смени стила. — По дяволите, Роки, и аз започвам да те обичам, ти си страхотен приятел, но времената са кофти.
— Знам, Валия. Светът върви към лошо.
— Чудя се дали е редно да правим деца в свят като този.
— А по времето на твоята собствена задна-майка не се ли водеше война с Ангелите?
Тя кимна и избърса една сълза. Усмихна се леко пресилено.
— Прав си. И на Серпент ще му хареса. Говорил ли си с него?
— С никой, освен с теб.
— Тогава, моля те, скътай това предложение в сърцето си докато светът се завърти още хиляда пъти. Тогава ще получиш моя отговор.
Те се целунаха и в същия миг чуха тропот на копита. Серпент се появи от джунглата в шеметен галоп и се насочи към тях през изораното поле, като вдигаше страхотна пушилка.
— Смятах, че вие двамата орете! — изпя той. — И глождеше ме чувство за вина, че вкъщи си стоя и манджи готвя, а вие тук се бъхтите като добитък, докато моето едничко бреме е онова чудовищно детище. А бързал съм насам единствено за да открия, че вие…
Той замълча, заора и с четирите си копита, замръзна на място в продължение на две дълги секунди. Сетне се изправи на задните си крака, извъртя се и се втурна обратно натам, откъдето бе дошъл.
— Зомбита! — изкрещя той на английски, но Роки и Валия вече също ги бяха надушили и го следваха по петите.
— Спасяваш дете и какво получаваш взамяна? — запита се Конъл. Впери поглед в Адам, който се бе олигавил. — Ставаш бавачка, това е.
Той се прозя и се намести по-дълбоко във фотьойла. Бяха в ъгловата стая на първия етаж в Таксидо Джанкшън, в стаята с много прозорци и прекрасен изглед към водопада. Нова беше някъде горе, правеше нещо, което за момент се размириса особено. Каквото и да бе то, караше я да хвърчи. Преди това бе обикаляла къщата като шпионин. Но повече от час се спотайваше.
— И то достатъчно добра, за да дандурка малкото й братче — каза той на Адам. Детето го погледна сериозно и му подхвърли едно титанидско яйце.
В действителност на Конъл не му пукаше. Твърде бе доволен блажено да се изтяга.
Сладурче. Не е ревльо. Хубаво и ячко дете. След някоя и друга година може да се хване с бодибилдинг. Има подходяща конструкция. Един вид Конъл беше горд, че Робин му има достатъчно доверие, за да му остави бебето.
Адам седеше насред стаята с няколко играчки, които щастливо разхвърляше, за да пълзи и да ги търси. Любима му беше торбата с титанидски яйца — кръгли, големи колкото топки за голф, шарени. При цялото си желание не успяваше да ги напъха в устата си, но това не му пречеше да опитва, а те не се и чупеха. Единственият им недостатък бе, че гледаха да се изтърколят под мебелите, затова Конъл бе издигнал около Адам ограда от възглавници с ширина четири метра. Така че бебчо доволен и щастлив щрапукаше насам-натам, голичък, почти без да пада.
Конъл видя как Адам се закова на място и се изпишка. Засмя се, а Адам несръчно се обърна и също започна да се смее.
— Ма! — изпищя Адам. — Тий-Ний! Ма!
— Пи-пий — каза му Конъл, като се изправи. — Трябва да научиш това, хлапе. Кажи „имам пиш“.
Адам се засмя още по-силно и заклати глава.
Конъл домъкна една кърпа от банята и попи локвата. Беше досадно, но какво можеше да се очаква? И беше по-добро от пелените.
Намести се пак във фотьойла, а мислите му отново литнаха другаде, не за първи път, към Нова. Най-вероятно тя спи там горе. Що за дяволски проблем бе тя? Дяволска работа. Какво можеше да направи? Откъде да започне?
Нищо добро не му идваше наум. Отначало смяташе, че тя мрази всичко живо поравно. После стигна до извода, че той заема специално място в сърцето й: малко по-ниско от влечугите, педерастите и спирохетите. Определено трудна стартова позиция, но решителността винаги бе спадала към силните страни на Конъл.
За нещастие обаче не можеше да се каже същото за въображението му. Както и за проницателността. И двете куцаха. Според думите на Чироко той притежаваше достойна за възхищение прямота, която обаче е започнала да му става лош навик.
Така че когато пак се отплесна да мисли за Нова, той зацикли във все същия затворен кръг. Осъзнаваше, че е смешно, че трябва чудо да стане, за да го отпише тя от графата гнусен киликандзер, но фантазията му не отлепяше от все същите вариации на все същата тема. Винаги си представяше как първо става от фотьойла и тръгва нагоре по стълбите. После чука на нейната врата.