— Влез — ще каже тя. Той ще влезе, усмихнат победоносно.
— Просто се отбих да проверя дали имаш нужда от нещо, Нова — ще й обясни той.
След това — не бе съвсем сигурен относно детайлите — той ще приседне на леглото й и ще се наведе да я целуне, а устните й ще…
Нова изпищя.
Ужасен, смразяващ писък, изтръгнат от гърлото. Толкова дълбоко се бе унесъл във фантазиите си, че за миг понечи да се извини, и чак след това кръвта му изстина, защото внезапно осъзна, че писъкът е реален.
Краката му едва се докосваха до стъпалата, скочи на първото, на деветото, на последното, за да се озове насред пътя до стаята й.
ДЕСЕТ
Нова се събуди някак притеснена, неизвестно защо. Лежеше в очакване пак да чуе звука, чудеше се защо ли си е въобразила, че пред вратата й в очакване да влезе стои Чироко.
Ето го отново. Дращене. Но тук не дращеха, а удряха с юмрук по вратите. Пък и това не беше врата, а прозорец.
Стана с прозявка, пристъпи до прозореца и показа глава навън. Погледна надолу.
Гледката се запечати в паметта й завинаги.
Нещо се катереше по външната стена на къщата. Видя ръцете му — змии и кокали, спаружено теме от накъсан пергамент и дълги кичури сплъстена коса. Но истински ужас изпита при вида на китките: пръсти с оголени кокалчета, парчета изгнила плът и змийски усти. Всеки пръст завършваше с малко сляпо гадинче със зейнала уста и остри като игли зъби, а когато ръката се хващаше за вертикалната стена, змийчетата заръффаха дървото с ясно различим звук. Нещото драпаше бързо нагоре, захват след захват. Нова затършува за оръжето си, но когато съществото погледна нагоре, се усети, че е гола. Имаше лице на череп. От дупките на очите се гърчеха червеи.
Нова не беше от шубеливите. Дори това ужасяващо лице не можеше да я докара до истерия. Но щом се обърна, за да потърси оръжието си, тя се озова очи в очи с още един, увиснал до прозореца, киликандзер, чието лице бе на половин метър от нейното. Над веждите му имаше само нащърбена кост и кипяща маса червеи. Когато се пресегна към нея, Нова изпищя.
Сграбчи я за китката. Тя се задърпа, като продължаваше да пищи, а змийчетата хапеха плътта й. Сетне успя да се отскубне.
Не си спомняше как е прекосила стаята. Времето пълзеше или светкавично се изнизваше, като оставяше празнини в съзнанието й. Откри, че държи пистолета. Ръката й трепереше, докато несигурно търсеше предпазителя. Второто нещо беше вътре в стаята и се насочваше право към нея. Нова дръпна спусъка, но не се чу изстрел, защото дланта й бе хлъзгава от кръв и оръжието се изплъзна, а съществото все така настъпваше. Тя се претърколи през леглото, падайки в празнината между него и прозореца, сигурна, че оръжието трябва да е там някъде, и изведнъж чу вратата да се продънва. Последва серия от най-разнообразни звуци — глух удар, трополене из къщата. Откри пистолета, закрепи го в здравата си длан и изпружи ръце над леглото, като се целеше пред себе си.
Конъл влезе, разминавайки се на косъм със собствената си смърт. Нервният импулс вече бе на път към показалеца й, когато Нова осъзна, че Конъл се е счепкал с един от урунгелите, и успя навреме да реагира, като изпрати реактивния куршум в стената на сантиметри под тавана.
Нямаше начин да ликвидира противника на Конъл, но вторият филикостер се очертаваше в рамката на прозореца, готов да влезе, затова тя го удостои с два експлозива — един в черепа и втори в гърдите, после изчака секунда, за да разбере какво мисли по въпроста чудовището.
Главата експлодира, разпръсна се и изчезна. Гърдите понечиха да се разхвърчат настрани, но сребърните змии, които свързваха тялото, успяха някакси да ги задържат.
И филикостерът продължи да напредва.
„Прекалено дълго го правиш и ще взема да се изплаша“, каза си Нова.
Урунгелът на пода беше отхвърлил Конъл. Нова му честити с три куршума, но със пак с плачевен резултат. От силата на експлозиите нещото отхвърча към стената и се лиши от лява ръка. Но то стана и пак се отправи към Конъл.
Същото стори и ръката. Отблъскваше се бързичко с пръстите си.
Нова преглътна киселия вкус на повръщано и изстреля последните си три куршума в страшилището, останало в очертанията на прозореца. То се олюля назад, удари се в перваза и се катурна надолу. Нова чу отдалечаващите се удари по стената, после плясъка на водата.
Тогава другото зомби се извърна към нея.
Конъл стоеше като вкаменен. Помъчи се да се изправи, но уви. Чудовището се спусна върху й на раздробения си крак, а от него се изсипваха отломки от кости, парчета желеподобна плът, разбягващи се хлебарки и ситни зъбати гризачи.