Извика й, но тя вече бе скочила.
Робин почти размаза Крис върху вратата на Медната стая — после едва не се сблъска с него, от което вероятно щеше да я заболи, защото той бе набрал достатъчно скорост за премине и през стена. Забави крачка, за да му стори път и докато тичаше, наблюдаваше незабравимата гледка на тичащия Крис Мейджър. Той почти летеше.
Велика Майко, ама че огромно дърво бе това!
Сякаш след цяла вечност тя най-сетне се сблъска със задната врата и препусна през стаите, като викаше Крис, Нова, Конъл… всички. Не преставаше да тича. Изведнъж с крайчеца на окото си забеляза някакъв ужас да се промъква през празната стая, но не се спря. Нищо не можеше да я спре, докато не намери Нова и източника на това пищене. Познаваше добре дъщеря си и знаеше, че не мишка ще я накара да крещи така.
Но нещо все пак я спря. Надникна в стаята с разхвърляни по пода възглавници и играчки. Чу плача на Адам и видя същество, прилично на мъж — нещо съвсем не му беше наред, но от пръв поглед не можа да определи какво — да скача през прозореца с Адам в ръце.
Спирането при четвърт жи е нещо, за се изисква опит. Такъв все още липсваше на Робин, ето защо тя се спря след куп сложни маневри. А когато изтича при прозореца и погледна навън, видя съществото да отплува, като гребе с една ръка. С другата държеше Адам над водата.
Робин изхлузи ботушите си, стъпи на перваза и скочи.
По-късно щеше да отрича факта, че е забравила за неумението си да плува. И преди и се беше случвало да потъне и като по чудо да стигне до брега. Сега отново разчиташе на инстинкта. Но всуе.
Удари повърхността на водата със скован плясък и после се опита да стигне отново светлината.
Главата й изскочи на повърхността, Робин пое дълбоко дъх и се опита да заплува. Но колкото повече се стараеше, толкова по-зле ставаше. Удаваше й се само да си вири носа, но не и да задържи главата над водата, като същевремено бясно махаше с ръце като вятърна мелница. Течението я носеше по посока на целта й, но това не помагаше особено, понеже и похитителят плуваше по течението и от малкото, което успя да види, разбра, че той е далеч напред. Сега преминаваха из бързеите, с разпръснати тук и там скални късове, но не по-малко дълбоки и студени от това, и не след дълго Робин осъзна, че ще се удави. Все по-рядко и все по за кратко подаваше глава, но все пак достатъчно често, за да поглъща и доста вода ведно с глътките въздух.
После усети нечия ръка да обгръща врата й и се озова на гръб. За миг се опита да се отскубне, но ръката затегна хватката, докато едва не я задуши. Робин изкашля вода и се отпусна. Крис я задърпа силно към брега.
Извади я на една доста масивна скала насред потока, където Робин щеше да е в безопасност.
— Дръж се и чакай — нареди й той.
— Хвани го, Крис — дрезгаво извика Робин.
Него вече го нямаше.
Тя се надигна и надникна зад ръба на скалата. Похитителят бе на стотина метра пред Крис, а разстоянието помежду им намаляваше. Но водата напред бе доста буйна.
Налегна я някаква летаргия. Изтощена след близостта на смъртта, тя можеше единствено да се крепи на скалата и да наблюдава събитията. Ставащото сякаш не я засягаше. В състояние бе да се пита дали похитителят ще успее да премине през бързеите и да опази Адам, но не можеше да свърже смъртта или оцеляването на детето със себе си. Писъкът продължаваше да се надига в гърлото й, но не успяваше да се изтръгне навън.
Чу подобния на падаща лавина звук от преминаването на Титанидите през моста. Обърна се и видя Серпент да сочи към Крис, видя Роки да прескача перилата и да издига около себе си петметров воден стълб. Главата му се показа и той бързо заплува напред, а в това време Серпент и Валия префучаха през портата на Таксидо Джанкшън, без да си правят труда да я отварят.
До нея достигна звук от чупещи се храсти и Робин успя да се обърне навреме, за да види как Чироко тича по брега. Премина покрай скалата на Робин, задмина Крис и като достигна до едно удобно място, скочи. Тялото й летеше почти хоризонтално и едва на дванайсетия метър достигна повърхността на водата.
Тя не потъна. Извила гръб и прибрала ръце покрай тялото, Чироко, вирнала брадичка, на два пъти избръска водата като хвърлен плосък камък, после измина още метър и половина, плъзгайки се по повърхността, преди да се гмурне. От целта я деляха десетина метра и тя стръвно заплува напред.