Хилеше се на Лутер, и пръстите на две от ръцете й рисуваха неясни символи във въздуха.
— Тя казва къде, по дяволите, беше изчезнал, Лутер? — измърмори монотонно момчето.
Момчето бе орисано с велика съдба. Когато семейството му се беше измъкнало от убежището си в планините на Мексико, една от спасителните мисии на Гея го беше прибрала. Майка му бе глухоняма, благодарение на което то имаше способности, полезни сега за Кали. Навремето весел, здрав, буден малчуган, сега приличаше на карикатура на Световния глад. Очите му никога не изпускаха от поглед ръцете на Кали. Откакто бе дошъл на Гея, бе остарял с горе-долу осемдесет години.
— Гея ме упълномощи да взема детето — изгърмя Лутер.
Кали загъгни още по-силно и пръстите й запърхаха.
— Тя казва Гея не те е упълномощила, освен ако не пристигнеш пръв — изстреля момчето. — Тя казва, че си адски закъснял. Тя казва ти си породист… — Кали го плесна през устата — Тя казва ти си прод… — Пореден удар през лицето. — Протист… — И отново шамар. — Про… тестент… но… ти си протестант претакован… неук… дяволски долнопробен християнин. Тя казва, че си прекалено гаден, за да живееш. Тя казва защо не цунеш папата отзад.
— Уличница от Фафилон! Блудница от Гомор!
— Тя казва да вървиш по дяволите. Каза, че ще ви разкатае, теб и цялата ти срамна шайка. Тя казва, че ще те накара да дадеш обет за без… — Кали отново го перна. — Бези… беза… безбри… безбрачие.
Момчето въздъхна с облекчение, щом уцели правилната дума и Кали престана да го удря.
— Безбрачие, безбрачие, безбрачие — мърмореше то. Без съмнение, следващия път щеше да я произнесе правилно.
— Фофщина — изгърмя Лутер, сиреч се опита да каже „попщина“. Артур Лундквист, чийто бледен дух надъхваше действията на нещото, в което се бе превърнал, не познаваше думата „попщина“ от неограничената индулгенция, тъй като беше от трижди реформираните лутеранци и духовен съюзник на повечето католически секти. Но на Гея й доставяше удоволствие всичките й свещеници да бъдат фундаменталисти, а тя имаше силна памет, ето защо Лутер се вбеси още повече.
— Фофщина! — повтори той и Апостолите фъфлеха и се умилкваха съчувствено на слабостта му. — С кво прафо се опитфаш да отмъкнеш детето?
— Тя казва, че по заповед на Гея. Тя казва, че е свършила дяволски по-хубава работа от теб и твоите лайнари.
— Но Ангелите. Аз… — Лутер се спря, яростен, но неспособен да предприеме нещо без да изпадне в богохулство.
Защо Гея й бе дала Ангелите? Лутер нямаше Ангели. Никога не бе ги имал, никога дори не му бяха казвали, че би могъл да ги има.
— Няма да стане — опита се той отново. — Ангелът ти не може да стигне Фандефониума.
Момчето отново се втренчи в ръцете.
— Тя казва, че ще стане. Тя казва тя има много Ангели. Има достатъчно да разчита, че малкият дявол ще стигне до Пандемониума. Тя казва че би искала да получи сочна хапка от нейния голям и сочен…
Този път Лутер изкрещя и фрасна момчето. То преглътна удара, както бе преглъщало всичко през последните две години, без да откъсва очи от ръцете на Кали, без да спира гадните си клетви. Научено бе, че нищо, което идва от някъде другаде, не би могло да се мери с нещата, които идват от нея.
Но този път бъркаше. Лутер замахна с кръста си и уби момчето на място. После се обърна към Кали и Апостолите му го последваха. Започнаха да я разкъсват. Тя не се противопоставяше. Просна се възнак и загъргори, а смехът й още повече вбесяваше Лутер…
Докато не забеляза, че всичките му Апостоли са мъртви.
ДВАНАЙСЕТ
Събраха се в стаята, от която бе отвлечен Адам.
Конъл ги гледаше как влизат, един по един. Главата му още се цепеше, но това бе дребна работа пред страха, който го завладяваше.
Трите Титаниди бяха мокри, но кой го беше грижа. Чироко също бе мокра, но и нея не я беше грижа. Крис се бършеше с кърпа. Изглеждаше изтощен и далечен. Конъл не знаеше за ада, през който бе минал Крис, но това му личеше донякъде.
Робин също бе мокра и трепереше. Крис й подаде кърпата, когато свърши.
Нова…
Все още бе наметната със сетрето на Конъл. Придържаше го с една ръка и трепереше почти като майка си. И въпреки че се беше наметнала, не правеше опити да прикрие голотата си. Сетрето стигаше само до кръста й, така че не би свършило кой знае каква работа, но тя бе протегнала наранената си ръка към Роки и не се свенеше, че едната й гърда се вижда.
Нова май нямаше свян от голотата. Конъл бе свикнал с това качество при Чироко и го забелязваше в по-старите обитатели на Белинзона. Но за новопристигналите бе необичайно.
Спомни си как тя се притисна към него горе, в спалнята. Това бе миг, който нямаше да забрави цял живот. А сега сякаш не можеше да отлепи поглед от нея.