— Много ще боли — предупреди Роки.
— Лекарите не казват такива неща — отвърна Нова. — Те обещават, че въобще няма да боли.
— Аз не съм лекар. Аз съм лечител и ти казвам, че много ще те боли.
Роки поля с антисептичен разтвор раните на Нова и започна да ги почиства. Лицето й замръзна, после се изкриви, но тя и сълза не отрони.
Конъл си помисли, че е глупачка. Бяха го лекували от рани на зомбита. Роки трябваше да проникне дълбоко, за да е сигурен, че всяка частица разложение е изчистена. Само дъхът на зомбито е достатъчен, за да те повали за седмица на легло. А разкъсвания като тези на Нова…
Той отмести поглед. Никога не бе имал здрав стомах.
Застинала в ъгъла, Чироко бе изчаквала да се съберат. И тъй като всички бяха налице, тя реши да не губи повече време.
— Кой беше при Адам, когато го отвлякоха? — запита тя.
Сърцето на Конъл се смръзна.
Видя, че Крис се оглежда, намръщен и недоумяващ.
— Аз и Робин бяхме навън, в стаята на Вещицата — каза той. — Когато дойдох тук…
— Задавам един съвсем лесен въпрос — прекъсна го Чироко. — Просто питам кой е бил. Все от някъде трябва да започнем.
— Никой — каза Конъл и преглътна шумно.
Чироко извърна лице към него.
— Откъде знаеш?
— Защото когато чух писъка, аз изтичах нагоре…
Чироко продължи да го гледа. Не й се губеше време, така не му отдели повече от две секунди, а на тези секунди не им трябваха повече от двайсет години, за да отминат.
— Наредих ти да го браниш на всяка цена — безизразно каза тя. За миг вратите на двете бушуващи пещи се отвориха. После отмести поглед и Конъл отново можеше да си поеме дъх.
Крис заговори.
— Това не е страх, Чироко. Нова се е разпищяла. А Конъл е трябвало да направи нещо, нали? Няма начин той…
Тогава Чироко погледна Крис и той изгуби ума и дума.
— Не ми губи времето, Крис. Ще обсъждаме въпросите на честта някой друг ден.
Това е, помисли си Конъл. Никой не е казвал, че си длъжен да бъдеш честен. Заставаш пред най-старото, най-лукавото и параноично човешко същество в слънчевата система… и се опитваш да се държиш като мъж.
— Чироко, а какво ще кажеш за Нова? — попита Робин. — Крис не би могъл…
— Млъкни, Робин.
— Капитане — обади се Роки.
— Млъкни, Роки.
Няколко души се опитаха да говорят едновременно, включително и Нова.
— Млъкнете.
Чироко не повиши глас, но нещо в него отказа останалите да роптаят. Тя не изчака да настане тишина и започна.
— Зная колко са бързи Ангелите — каза тя. — Не разбрах този от кой клан е. Има двайсет и пет клана и всички те се ненавиждат, така че можем да разчитаме на помощ от останалите. Диапазонът им е ограничен. Нека приемем, че похитителят лети към Пандемониума, така че…
— Защо просто не го пуснем да пасе? — измърмори Нова.
Чироко удари Нова през лицето така, че я хвърли на пода. Нова седна, устата й кървеше. Чироко се обърна към нея.
— Предупредих те за първи и последен път, детенце. Адски бързо ще трябва да пораснеш и или ще станеш човек, или ще те убия, но дано не се налага, защото с майка ти сме приятелки. Сега умуваме как да спасим живота на едно дете, което случайно е твой брат, и ще говориш само ако те питат.
Чироко отново не бе повишила глас. Едва ли имаше нужда от това. Нова лежеше, замръзнала, смъртно унизена. Сетрето на Конъл бе паднало от раменете й. Само преди минути Конъл би бил силно заинтригуван, но сега й хвърли само бегъл поглед, докато Роки й помагаше да стане. От него се нуждаеше Чироко, а Нова се бе превърнала в просто още една паднала жена, при това глупава.
— Зад всичко това стои Гея. Габи ме предупреди, че детето е важно. Не зная защо й е на Гея. Може би само за да ме предизвика на двубой — вече няколко години се опитва. Но тя още не го е получила, защото е чак в Хиперион. Интересува ме още нещо. Когато нахълта в стаята на Нова, зомбито беше ли мъртво, Крис?
— Точно така.
— А това в приемната…
— Нямаше го, когато влязох, но на излизане го видях мъртво на пода.
— Някой от вас да го е убивал? — Чироко ги изгледа всичките и всички единодушно отрекоха.
— А това в музикалната стая? Разкажете ми за него.
— Смятах да се бия с него, а то просто се катурна.
— А това с Адам изчезна. — Тя се обърна към Нова. — Какво направи на онова, първото зомби?
— Стрелях — прошепна Нова. — Стрелях… три пъти.
— Това не би го убило. А после?
— Замерих го с оръжието.
Чироко чакаше.
— Хвърлих таблата на леглото. После още неща. — Нова апатично сви рамене. Май беше в шок. — Вазата, лампата, тиге… — тя пребледня като смъртник.