Достатъчно вместителна, за да е идеален склад за част от арсенала на Чироко, пещерата сякаш бе отворена и незащитена. В действителност пазачите бяха така прикрити, че натрапникът можеше да подмине някой без да го забележи. Чироко беше довела от Рея съществата, охранявали навремето древния идол, и беше препрограмирала семплите им мозъци за собствена употреба. Те не реагираха на Титаниди. Но всеки човек, който не бе придружаван от Крис или Чироко, щеше да е мъртъв още преди да прекрачи прага.
Вътре бяха самолетите. Общо шест, но три разглобени на части, за да се поддържат останалите в движение. Когато Чироко ги закупи и ги докара преди двайсет години, те бяха свръхмодерни. Допреди избухването на войната нещата не се промениха кой знае колко, а след това и хич. Тия прекрасни, невероятни машини приличаха на едновремешните тромави динозаври от младините на Чироко, колкото самолетът на братята Райт на свръхзвуковия лайнер, нищо че разликите не бяха толкова очебийни за окото на лаика.
Тя започна обхода си.
— Преди колко време ги изведе, Крис? — запита тя.
— Преди около половин килорот, Капитане. Според графика. С Две и Четири няма проблеми, но Осем се нуждае от известни поправки.
— Нищо. Той няма да ни трябва. Робин, Нова! Може ли някоя от вас да лети?
— Да управлява самолет? — попита Робин. — Съжалявам, Капитане.
— Няма нужда да прекалявате с чиновете.
— Аз съм… там вкъщи… л-л-летяла… — измънка Нова.
— Говори, дете. Обещавам, че няма повече да те наранявам.
— Реяла съм се — отвърна с полушепот Нова. — На тези глайдери, излизаме по оста и…
— Чувала съм за това — каза Чироко. Замисли се, все още имайки предвид Драконфлай-2, най-малкият и вече подготвен на катапулта самолет. — По-добре от нищо. Конъл, ти ще летиш на този, а Нова идва с теб. Ако ти остане време, покажи й основните неща. Хайде, качвай се и почвай проверката. Крис, стъкми пет спасителни комплекта. Сложи и допълнителни приспособления, пистолети, пушки, дрехи. И всичко, каквото решиш, стига да не натежи.
— Бронирани жилетки? — попита Крис.
Чироко се замисли, понечи да каже нещо, после се заслуша в куркането на червата си.
— Да. На Нова ще й стане една от моите. Вземи най-малкия номер за Робин и…
— Разбирам — каза Крис и притвори очи. — Какво ще кажеш за оръдията? Да ги натоварим ли?
Чироко погледна към номер две, върху чиито прозрачни криле имаше оръдия с голям калибър.
— Да. Ще взема това. Робин, помогни му.
Тя натовари два кашона муниции. Чуваше Конъл, който правеше проверка на радиовръзката с Титанидите. Махна покривалата, докато Крис и Робин слагаха оръдията зад седалките.
— Отдръпнете се! — изкрещя Конъл. Пусна по един тестов залп от всяко оръдие. В пещерата стана доста шумно.
Чироко издърпа шлауха за зареждане на горивото през пода на пещерата и се зае да пълни големия сгъваем резервоар.
— Влизай — нареди тя на Нова.
— Къде да стъпя?
— Навсякъде. Това нещо е много по-здраво, отколкото изглежда. — Разбираше опасенията на Нова. Когато Чироко видя за първи път Драконфлаите, реши, че е станала някаква ужасна грешка. Изглеждаха като направени от целофан и закачалки. Нова се покатери и Чироко хлопна вратата зад нея. Наблюдаваше как Конъл й показва как да се справи с ремъците.
— Разбрано! — отново извика Конъл, но гласът му едва се чуваше от затворената пилотска кабина.
Включи двигателя — съоръжение от керамика, карбонови нишки и пластмаса, наглед фасулско като бунзеновата горелка. Това отчасти бе вярно, но само наглед. Техническите му характеристики бяха фантастични.
Самолетът изпусна клъбце дим, двигателят бързо смени боята: от червено през оранжево до нагорещено жълто. Конъл освободи катапулта и самолетът бе изстрелян във въздуха. След двеста метра зави и се стрелна във висинето.
— Помогнете ми с това — помоли Чироко. Тримата с Робин и Крис с лекота повдигнаха Драконфлай Четири и го понесоха към катапулта. Докато Крис зареждаше горивото, а Робин товареше припасите, Чироко седна на пилотското място за проверката. Четири не бе въоръжен. Чироко се замисли за това за миг, но само толкова. Не й беше ясно за какво може да послужи въоръжението на Драконфлай-2, но спазваше принципа, че ако го имаш, би било глупаво да не го държиш в готовност.
— Конъл, чуваш ли ме?
— Ясно и високо, Капитане.
— Къде си?
— Насочвам се на изток от Джанкшън, Капитане.
— Наричай ме Чироко и кражи в същия район на пет хиляди до нови нареждания.
— Прието, Чироко.
— Валия, Роки, Серпент, чувате ли ме?
Всички отговориха утвърдително и Чироко нареди на Нова да им продиктува рецептата на своя любовен прах на Роки. Когато всичко бе готово, Крис зае двете задни седалки, а Робин седна до Чироко и включиха двигателите.