Преди да се катапултират, тя се обърна към Робин.
— Облегни глава на седалката — каза й тя. — Това нещо има страхотен откат.
И се изстреляха.
ТРИНАЙСЕТ
Чироко отдавна бе научила Конъл да лети. Той се справяше отлично, и то с удоволствие.
Не че Водните кончета бяха предназначени за обучение. Те самостоятелно излитаха, летяха и се приземяваха. Нямаха нужда от писти и поддръжка от земята, освен да спират за презареждане. Всеки, който бе летял на Палавото жребче, щеше само за минути да „обязди“ Водното конче, въпреки че можеше да се стресне от липсата на апаратура. Единственият му инструмент бе компютърният екран. С едно натискане на клавиша пилотът получаваше всевъзможна информация. А мозъкът на самолета, който всяка секунда анализираше хилядократно данните, уведомяваше за критичните ситуации и даваше препоръки за действие. Да не говорим за комплекта радари и усъвършенстваната радиовръзка. Освен това Чироко бе заменила компасите с инерционни насочвачи.
Но педалите и рулят бяха същите, каквито се използваха на Земята от век и половина. Преди катапултирането Конъл успя бегло да обясни на Нова принципа им на действие. Оказа се добра ученичка и се справи отлично, когато той й предаде управлението.
Щом Четири се издигна, за да се присъедини към тях, Конъл се изравни с флагманския самолет и полетя отдясно, леко отзад.
— Ето какъв е планът — каза Чироко. — Обхватът на радара е около трийсет километра. Ангелът се движи със скорост седемдесет километра и ще издаяни около два часа. Стартирал е преди по-малко от час. Приемаме, че се движи към Пандемониума, сиреч към Хиперион. Така че ние се издигаме на двайсет километра височина и летим в същата посока. Ако поддържаме същата скорост още половин час, може би ще го понастигнем. Тогава сваляме скоростта и го засичаме с радара. Ако не успеем, се емваме напред, за да го изпреварим солидно, и започваме претърсване по диагонал, докато не го открием или не измислим нещо по-умно. Коментари?
Конъл премисли нещата по своя тромав, но методичен начин. Чироко му отпусна достатъчно време. Вече бе обсъдила нещата с Крис и сега беше ред на Конъл, който бе отличен познавач на Гея.
— Какво ще стане, ако той се издигне по-нависоко? — накрая запита Конъл. — Ще правим ли и вертикално, и хоризонтално издирване?
— Допускам, че ще лети сравнително ниско.
Конъл обмисли и това, но се усъмни в правотата на подобно допускане. Макар да мразеха закривения покрив на колелото, при необходимост Ангелите използваха този маршрут. Чироко явно разчиташе, че ще прибягнат към щафетна маневра, тъй като един-единствен Ангел не би успял да занесе Адам от Диона до Хиперион. Ето защо смяташе, че другите действащи лица се укриват по външния пръстен на Гея.
Но Гея бе необикновено място. Можеше да се издигаш цели сто и петдесет километра, преди да излезеш на покрива. А ако летиш под спица, ще стигнеш и по-високо. Ако ангелът се изкачи шейсет километра нагоре, те ще си хвърчат под него и хич няма да го забележат.
— Хиперион е точно отсреща — забеляза Конъл. — Ангелът може да се издигне по спицата, да мине през главината и да слезе от другата страна.
— Напълно си прав, Конъл. — съгласи се Чироко. — Но засега ще смятам, че той обикаля колелото. Ако до два-три рота не го открием, тогава ще му мислим.
— Ти си шефът — отвърна Конъл.
— Да-а, но това не пречи да ми даваш идеи. И освен това, ще направя всичко възможно, за да ги излъжа, само след минути.
Намръщеното лице на Нова подсказа на Конъл, че тя няма представа за какво става дума. Конъл чудесно се досещаше, но си затваряше устата.
— Съвет за времето — изчурулика компютърът. — Навлизате в област с усилена турбулен… — Конъл побърза да го затапи.
— Това за какво беше? — запита Нова. Конъл я изгледа. Тя май се чувстваше по-добре. „Трябва да е по-добре, щом ме заговаря“, реши той. Не му се щеше да лети с часове в тая теснотия с някой, който го ненавижда.
— Той има в мозъка си модел на Гея — обясни Конъл и извика на монитора разрез на света-колело. — Този, а и всички останали самолети са програмирани да алармират за евентуална опасност от бури. В повечето случаи това са глупости.
— А може и да е полезно.
— Не толкова. Виж. — Той увеличи изображението. Две сини точки, означени с цифрите две и четири, примигваха близо до долната му част. — Това сме ние — каза той и посочи двойката. — Движим се към Япет и се приближаваме към зоната на здрача, така че от земята се издига по-топъл въздух, който се издига и се смесва с по-бавноподвижните потоци. И започва да се усуква като разбиваща се вълна. Ето защо в преходната зона се срещат много низходящи потоци.