Погледна я, за да види дали е разбрала.
— Разбира се — каза тя. — Кориолисов ефект. Длъжни сме да го имаме предвид, когато се реем на Ковън.
— Тук не е чак толкова зле. А и Гея е доста по-голяма от Ковън. Не мисля за това при полет, но компютърът го отчита. — Конъл пак посочи монитора. — На Гея времето е доста регулирано. То се влошава чрез циркулация на въздуха по спиците, извършвана от Гея. Всичко става като по график. Компютърът ме предупреди, че се движа на границата между деня и нощта, тоест излизам от областта под спицата и мога да очаквам някои сътресения. Но — той посочи към зейналото над тях гигантско отвърстие на спицата на Диона — аз и сам го виждам.
Нова не каза нищо, но се огледа, изучавайки спицата, закривения покрив, извиващ се над Япет, за да ги сравни с модела от екрана. Той знаеше, че се изисква време за да свикнеш със закривената геометрия на Гея. Едно е да гледаш картата, а съвсем друго — да стоиш на шеметния край на пръстена и да гледаш света с очите на мравка.
— Разбрах защо смяташ така за Ангела — каза накрая тя. — Какво ще го спре да хвръкне толкова високо, че да не го намерим никога? Този път е и по-кратък.
— Всички въздушни разстояния на Гея са по-къси от наземните — обясни Конъл. — Ако искаш да отидеш от Диона на Рея, най-късото разстояние е нагоре по спицата, през главината и пак надолу през спицата на Рея.
— Защо Чироко смята, че не бива да го правим?
— По две причини. Различните кланове живеят в различни спици. Те не се обичат и ревниво пазят териториите си. Независимо от кой клан е похитителят, ще прекоси неприятелска територия, ако реши да мине през спиците. Могат да го убият, а и трудно ще си набави храна. За него би било по-добре да се забави, движейки се около пръстена. И за другите ще е по-лесно да се крият из пръстена, където няма други Ангели с права над съответната територия.
— Защо смятате, че отива към Хиперион?
Конъл сви рамене.
— За това питай Капитана. Тя има знания, които не винаги споделя с мен. И все пак, това отвличане на Адам бе дяволска изненада и за нея, сигурен съм.
Намираха се в западния край на Япет, когато Чироко даде заповед да се върнат. Самолетът на Конъл бе далеч на север, невидим за окото, но върху екрана на компютъра мястото му на картата се трасираше с постоянното бип-бип.
При вида на триизмерното изображение, Робин реши, че е трудно да не се обезкуражиш.
В този режим пръстенът на Гея представляваше леко извита тръба. Евентуалните местоположения на Ангела образуваха полусфера, в центъра на която се намираше Таксидо Джанкшън. Обхватът на търсене представляваше удължена тръба с ширина сто и височина петдесет километра. Съвсем недостатъчно в сравнение с областта, където би могъл да се намира Ангелът: бездна от небе над тях и също толкова зад гърба им.
— Не е така трагично, колкото изглежда — отбеляза Чироко. — Ще повися малко тук и то ще си покаже, надявам се. Но не го ли открием след около час, форсирам и започвам да кръстосвам. Ще покрием почти цялото въздушно пространство.
— Какво ще стане, ако е поел обратно към Метида?
— Едва ли. Но не постигнем ли нищо до четири-пет часа, ще изпратя Конъл в обратна посока.
— А спицата? — попита Крис.
— Това би било такъв кошмар, че го изключвам от съзнанието си.
Робин наблюдаваше огромните гористи масиви ниско долу.
— Ами ако той просто спре там, в храсталака?
— В такъв случай няма много неща, които можем да сторим, Робин.
Робин понечи да попита Чироко откъде е толкова сигурна, но откри, че не й стигат силите. Искаше Магьосницата да е сигурна. А това че до себе си има човек, който изглежда знае какво прави, малко й помагаше.
— Подай ми пакета, Крис. Време е за гадната част.
Личеше си, че спретнатият пакет е дело на Титаниди. Чироко го остави на прозрачния под и измъкна стъклено бурканче с метална капачка. Робин видя, че на дъното се е навило нещо бяло и хлъзгаво. То вдигна глава и премигна.
— Какво от безкрайните перверзии на християнския свят е това? — запита Робин.
Чироко я погледна виновно.
— За него не ти казах там, при фонтана. Нещата са сериозни, що се отнася до пазенето на тайни. Това е част от съзнанието на Гея. Роки измъкна това нещо от главата ми преди около пет години. Накратко, това е моят личен Демон.
Робин погледна нещото. То се разсука.
Приличаше на двуного змийче. Балансираше на двата си крака, а опашката му осигуряваше третата опорна точка. Краката повече приличаха на ръце, завършващи с остри нокти. Вратът му беше дълъг един пръст, а опашката — около три, с набит край. Имаше кръгли очички като на гущер и невероятно изразителна уста.