Робин се наведе и се взря. Нещото май викаше. Тя почти различаваше думите. Нима то знаеше английски?
— Има ли си име?
Чироко се окашля.
— Всъщност — каза тя и гласът й потрепера — ако се вгледаш, ще видиш, че е мъжко.
Робин пак го погледна. Велика майко, наистина е мъжко.
— Твърди, че няма име — продължи Чироко. — Когато искам да не му викам „лигава пасмино“, аз го наричам Снич. — Чироко нервно потри горната си устна, окашля се, изобщо показа всички признаци на вълнение, които според Робин не й бяха присъщи. „Всеки ден научаваш по нещо ново“, помисли си Робин. — Виж — продължи Чироко — хм, ако се съди по положението, в което го откри Роки, хм… би могло да се каже че това беше, е, че ми е таковало мозъка цели деветдесет години.
Тъй като бе предвидено то да изживее дните си в главата на Чироко, едва ли имаше друга причина Гея да го направи мъжко. Значи полът му беше поредната каруцарска шега на Гея, призвана да унижи Чироко.
След като отвинти капачката, Чироко постави бурканчето над екрана на компютъра. Снич подскочи и увисна на ръба на буркана, огледа се наоколо и се прозя. С единия нокът започна да дращи по стъклото като куче, после слезе долу и застана в агресивна поза.
— Бих пийнал нещо — каза Снич и Робин си спомни гласа. — На тебе говоря, тъпа сливо — рече той.
Чироко се пресегна и го перна. Демонът тупна върху защитния екран и със скимтене се изръси върху контролното табло. Чироко пак се пресегна и смачка с палец главата му. До слуха на Робин достигна хрущене. Велика Майко, помисли си тя. Тя го уби.
— Съжалявам — каза Чироко. — Само това е начинът да се добера до него.
— Ти ми се извиняваш? — изпищя Робин. — Одери го жив и го хвърли на червеите. Просто недоумявам защо си го пазила пет години и точно сега си решила да го убиваш.
— Нищо му няма. Дори мисля, че е безсмъртен. — Чироко дръпна пръста си и Снич се претърколи на краката си. Главата му беше смачкана и от едното око сълзеше кръв. Робин видя как тя възвърна предишната си форма като някаква свръхестествена пластмаса.
— Кого трябва да застрелям, за да получа пиене на това смрадливо място? — И той подскочи, и отново увисна на ръба на буркана.
Чироко пак се поразрови из багажа си и измъкна метална манерка в кожен калъф. Отви капачката и извади от несесера си капкомер, с който засмука малко от прозрачната течност. Снич нетърпеливо пристъпяше от крак на крак, с отметната глава и отворена уста. Чироко му отпусна една тлъста капка. Той примлясна и пак зейна.
— Засега толкова — каза Чироко. — При добро държание ще получиш още.
— Какво е това? — попита Робин. Снич завъртя очи към нея.
— Житна ракия. Снич обича алкохола чист. — Чироко въздъхна. — Той е алкохолик, Робин. Неговата храна е пиенето — плюс малко кръв веднъж дневно.
Снич извъртя глава към Робин.
— Коя е тая бамбина?
Чироко пак го зашлеви и той заскимтя, но тутакси млъкна.
— Може би… — започна Робин, после размисли.
— Продължавай — подкани я Чироко.
— М-м… може би той е бил причина за твоя… проблем.
— Няма нужда да шикалкавиш, Робин. Може би той ме е карал да пия, така ли? — Въздъхна и поклати глава. — Дълго време си внушавах, че е така. Но е ясно, че съм искала друг да ми е крив. Ако има някаква връзка, то по-скоро аз съм причина за неговия проблем. След толкова време, прекарано върху алкохолизирал се мозък, той сам е опиянчил. — Чироко леко се наклони и се втренчи в демона.
— Сега, Снич — започна тя, — ще си поиграем на една игричка.
— Мразя игрите.
— Тази ще ти хареса. Гея е сторила нещо ужасно.
Той се закиска.
— Знаех си, че ще излезе нещо хубаво.
— Но дори не ти е хрумнало да ме предупредиш, нали? Е, може би другия път ще се сетиш. Случило се е това, гадинче такова, че някой е отвлякъл дете. Зад това стои Гея, то е ясно, но ти ще ми кажеш къде е детето.
— Що не ме цунеш отзад?
Робин се стресна, когато Крис се пресегна помежду им и сграбчи нахалния дребосък. От огромния му юмрук стърчеше само главата, очите диво се въртяха.
— Искам го, Капитане — каза Крис. Гласът му бе нисък. — От час насам си мисля за него и май стигнах до някои неща, за които ти още не си се сетила.
— Чакай малко, чакай! — крещеше Снич. — Знаеш, че по-добре работя, ако не ме тормозите, знаеш това, знаеш го!
— Задръж, Крис — каза Чироко.
Малките очета шареха от единия към другия. Съществото преглътна и заговори с подмазвачески тон.