— Какво ме е грижа за кашите на Гея? — каза то. — За малко пиячка май ще успея да ви помогна.
— Предлагам ти четири капки.
— Сега бъди честна. И разумна. Не можеш да отречеш, че работя най-добре на пълен стомах.
Чироко като че се замисли.
— Добре. Но ти не ме изслуша за играта. Пусни го долу, Крис. — След като молбата й бе изпълнена, Чироко драсна клечка кибрит. Приближи я към демона на около педя разстояние.
— Още сега получаваш две капки. После ми казваш къде е детето. И ако го намерим на посоченото място, ти давам още три капки. Ако си ни заблудил, връзвам те за една клечка и я запалвам. Тя изгаря за около двайсет секунди. Тогава ще опиташ отново. Стане ли пак фал, ще получиш още една клечка. Имам… — Чироко се разрови в багажа си. — О, към петдесет кибрита. Така че можем дълго, дълго да си играйкаме. Или доста бързо да приключим.
— Бързо, бързо, бързобързобързобързо! — разкрещя се Снич и се разскача като луд.
— Добре. Отваряй устата.
Двете капки май го поуспокоиха. И странно, като че му придадоха цвят. В началото съвсем бледожълт, сега тенът на Снич стана червеникаво-кафяв.
Демонът скочи от ръба на буркана и закрачи напред-назад по контролното табло. Робин изумено го наблюдаваше.
Демонът снова така няколко минути. Накрая започна да залита — питието явно го удари в краката. Но постепенно все повече и повече задържаше погледа си в една точка от небето. Залитна към предпазния екран и притисна към него противната си физиономийка, сякаш за да вижда по-добре. Накрая се оригна и посочи с левия си крак.
— Той е ей там, горе.
И след тези думи се строполи възнак.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
— Конъл, смени курса и увеличи скоростта — заповяда по уредбата Чироко и продиктува новите параметри.
— Разбрано, Капитане.
Той изпълни незабавно маневрата и проследи дали самолетът ще изпълни всички нареждания.
„Като по часовник“, помисли си той със задоволство.
— Защо си мислиш, е решила така? — попита Нова.
— Не знам — излъга Конъл. Прекалено бе сложно за обяснение, а и по инструкция трябваше да си мълчи за Снич, освен ако не получи специални указания от Чироко.
— Не мога да я разбера — призна Нова.
— Не си първата.
— Конъл, сложихте ли бронираните жилетки? — обади се пак Чироко.
— Не. Налага ли се?
— Така мисля. Ние обличаме нашите. Без определена причина, с изключение на стандартната.
— Каква е ползата да имаш нещо, а да не го използваш, нали, Капитане?
— Точно така.
— Ще последваме примера ви. — Конъл се обърна към Нова. — Ще ги стигнеш ли? Тия, сините.
Нова най-накрая успя да разгъне едната. Това бе по-скоро нещо като цял, доста корав бански от пластмаса с карбонови нишки. Ефективна защита донякъде и срещу по-тежки оръжия и парчета от бомби.
— Ами ако те улучат в главата? — запита Нова.
— Стане ли мелле, ще сложим шлемове, и ще прикачим крачолите и ръкавите. Трябва ли ти помощ?
— Мисля, че ще се справя. — Нова се надигна от седалката, смъкна панталона до глезените. Самолетът се наклони надясно и тя с тревога погледна навън. — Какво става? Нещо случило ли се е?
— Нищо — отвърна Конъл и нервно се окашля. — Смятах, че ще сложиш това върху своите панталони.
— Има ли значение? — Тя изхлузи ризата. Този път самолетът подскочи съвсем леко.
— Не, няма значение — отвърна той и издърпа от малката ниша над главата си щората, разделяща кабината надве.
Чу дългоизстраданата й въздишка. После тя дръпна щората. Конъл я погледна и видя, че държи дрехите си пред себе си. Очите й блестяха.
— Можем ли малко да си поговорим? Така добре ли е? Сега отговарям на нормите за приличие, нали?
Той преглътна с усилие.
— Това… това не е достатъчно, Нова.
Тя прокара ръце през косата си, после нервно я придърпа.
— Добре. Майка ми разправи за тия неща, но аз просто не ги разбирам, така че може би ти ще ми ги обясниш. Не е защото не ти харесва да ме гледаш, нали?
— Не, съвсем не.
— Ето това хич не ми е ясно. Караш ме да се чувствам грозна.
— Съжалявам. — Исусе, откъде да започне, как да обясни? Съмняваше се, че може да го обясни дори на себе си, а какво остава на нея. — По дяволите, притеснено ми е, защото те желая, а не мога да те имам. Като те гледам така, се възбуждам. Добре ли обяснявам?
— Добре, добре. Велика Майко, не зная защо се притесняваш, че се възбуждаш, но аз ще се съобразя с теб. Ще закривам онова, което Робин ми е заръчала да крия. Но си мислех, че вече го правя. Така че нека господин мъжарят ме осведоми какво трябва да закрия.
— Не ми пука, ако метнеш всичките си гадни дрехи през прозореца — заяви Конъл, макар и през зъби. — Това си е твоя работа.