Точно по този въпрос Нова избягваше и да мисли. И точно затова той й дойде като шамар по лицето.
— Ти също не мислеше за моите чувства преди малко.
— Признавам, че сбърках, уви — отвърна Конъл. — Искаш ли да знаеш какво ще направя аз? Ще се извиня и от сега нататък ще внимавам. Но какво да правя с напиращото у мен желание?
Тя се помъчи да издържи на погледа му, но накрая отмести очи.
— Чувствам се неудобно — призна тя. — Не знам защо.
— А аз знам. Да ти кажа ли?
— Да.
— Кажи моля.
Що за нагъл тип! Но тя си пое дълбоко дъх, скръсти ръце и се взря в него.
— Моля.
— Исусе, трябва много да те е заболяло.
— Съвсем не. Това е само дума.
— Боли, и не е само дума. Боли поради същата причина, поради която не ти хареса и моето извинение. На два пъти се наложи да ме таксуваш като човек.
Докато тя размишляваше над думите му, той също мълчеше.
— Искаш да кажеш, че това е имала предвид Чироко? Че аз трябва да правя любов с мъже?
— И да, и не. — Той поклати глава. — Слушай, не ме бива да обяснявам. Дяволски ми се иска Чироко да е тук. Защо не изчакаш и не поговориш с нея?
— Не — отвърна Нова, заинтригувана. — Ще ми се да го чуя от теб.
— Да се чудиш защо — измърмори той. После си пое дълбоко дъх. — Виж. Ти навсякъде си теглила демаркационната линия. При тебе има ние, има и те. Към ние спадат шепа хора. Добре, разбирам, и аз не харесвам всички човешки същества. Зная също, че Чироко не е имала предвид само хората. Титанидите не са човешки същества, но те са част от обществото, към което тя би искала да се присъединиш. Следиш ли мисълта ми?
— Не зная. Но продължавай.
— Хей! Порасни най-после, по дяволите! — прогърмя Конъл. — Това е смисълът на казаното от Чироко. Престани да съдиш за останалите само по външния им вид. — Той млъкна и тъжно поклати глава. — Нова, мога да ти говоря с часове за това как трябва да обичаш тия и ония, бели и черни, нормандците и африканците, както и мишките и гърмящите змии. Като малък и аз мразех едни или други. А днес пазя омразата си за робовладелците и похитителите на деца… и останалата паплач. Аз също подлагам на изпитание всеки нов човек, защото живеем в опасен и жесток свят, така че си права да не се доверяваш изцяло на новите познати. Но ако те не са злодеи, защо не се осланяш на старото златно правило: отнасяй се с другите така, както искаш и те да се отнасят с теб. Приятелите на моите приятели са и мои приятели, поне до доказване на противното. Пет пари не давам за раса, пол, възраст или брой на крайниците. И аз съм добър приятел. Лоялен съм и не се бъркам в чуждите работи.
— И аз съм лоялна! — възропта Нова.
— Разбира се. Само към тия от твоята страна на чертата. Сиреч само към двуногите женски същества. Валия не може да ти бъде приятел, защото прилича на животно, а аз — защото имам пенис. — Той махна към предпазния екран и празното небе. — Малкото ти братче също не може да ти е приятел, защото не го смяташ за човек. Като те гледам — само от добрата ти страна, — знам, че би било страхотно да те имам за приятел, Нова. Но не мога да пресека чертата.
Конъл въздъхна и се облегна назад. Тя смаяно го наблюдаваше, недоразбрала доста от казаното, като например това за нормандците и африканците. Нямаше и най-малката представа какво имаше предвид с това. А и защо намесваше тук цвета на кожата? Какво общо има с цялата работа?
— И какво трябва да правя, за да се преборя с това? Секс с теб ли?
Той вдигна ръце в изблик на отчаяние.
— Нараняваш ме. Наистина. Нима смяташ, че изрекох цялата тая тирада само за да ти бръкна под полата?
— Аз… съжалявам. Въпреки това не знам къде сгреших.
Той изглеждаше уморен.
— Май не разбираш, нали? Добре. Ще приемеш ли честно и без сръдни нещата? Бих искал да „правя секс“ с теб. Засегнах се, защото тук, на Гея, съм станал дяволски целомъдрен, и ме заболя, че си решила, че всичко е само заради чертата. Но ти говореше сериозно, нали?
— Да. Ще го направя, ако това се иска.
— По-мили думи не съм чувал през целия си живот.
— Отново ли сбърках? Съжалявам.
Той се захили.
— Ама ти напредваш. Оценявам го. Личи, че се стараеш. Слушай, Нова, обсъди всичко това с майка си. Тя знае, как да се справи. Но ако питаш мен, постъпи така, както направих аз, когато Чироко започна да ме вкарва в правия път. Когато пристигнах тук, бях тесногръд фанатик. И сега не съм идеален, но се пооправих. Просто като ми кажеха черно, аз го променях на бяло. Да ти обясня: когато чуеш думата „мъж“, замени я с „жена“. А „Титанида“ със „сестра“. Когато си помислиш „Адам“, мисли за него така, както би мислила за твоята малка сестричка. Промени чувствата си.