— И защо й е да се престарава толкова? — попита Робин.
Снич хлъцна и извърна към нея едно насълзено око. Изгледа я от горе до долу и нацупи устенца.
— Хубави цици, сладки джуки. Как ми се ще да зърна татуировката!
Чироко го удари през лицето. Той примигна, тръсна глава и запя.
— Хей, малко гадинче, ти лудо ли си? Вириш дупе във въздуха, а главата ти е върху нейните…
Този път Робин го перна, и то яко.
— Това е то! — изгърмя Снич, яростно крачейки около контролното табло. — Това ще ви излезе през носа. Нищо повече, нито дума, това е всичко, което ще кажа. Устата ми е заключена!
Чироко го вдигна и набута една кибритена клечка в гърлото му, като остави да стърчи главичката. Очите на Снич се изцъклиха, когато драсна още една в таблото.
— Мисля, че на практика ще гори до опашката ти — спокойно каза тя. — Само се чудя дали ще успеем да го видим? Смяташ ли, че ще светиш като фенер? Какво каза? Говори по-силно, не те чувам. — Тя изчака. — Съжалявам, Снич, не разбрах нито дума. Какво? О, добре. — Тя намокри пръсти и угаси горящата клечка. Извади я от устата му и той, хриптейки, се строполи.
— Твоят проблем е — изхърхори той, — че не разбираш от майтап. О, Боже, ти си подла, Чироко Джоунс.
— Приемам го като комплимент от професионалист. А сега, тя ще те пита нещо, а ти ще я наричаш „госпожо Робин“, както подобава, и ще пазиш гнусотиите за себе си.
— Добре, добре. — Той вдигна уморено око към Робин. — Бихте ли повторили въпроса, госпожо Робин?
— Просто питах защо Гея го прави? Защо си навлича всичките тия неприятности, за да открадне Адам?
— Няма нищо сложно, госпожо Робин. Вижте, тя печели при всички случаи. Ако вземе детето и Чироко не се появи — чудесно. Но тя знае, че ако успее да вземе детето, Чироко несъмнено ще се появи. — Той извърна глава и се вгледа в Чироко. — А Чироко също знае защо трябва да се появи.
Тя го взе и го натика обратно в буркатчето. Крис чуваше протестите му — най-вече за обещания алкохол, — докато тя завиваше здраво капачката. За миг всички мълчаха. Достатъчно бе да погледнеш Чироко, за да разбереш, че разговорите са безсмислени. Накрая тя малко омекна и погледна Робин, после Крис.
— Сигурно се чудите какво имаше предвид Снич. Не знам дали трябва да обяснявам, но ще го сторя. Ще следвам Адам, каквото ще да става. Ако попадне у Гея, няма да намеря покой, докато не си го върнем.
— Не те разбирам напълно — призна Робин, — но никога не съм смятала, че ще постъпиш другояче.
— Аз знам — каза Крис, — но никога не съм смятал, че това ще промени нещата.
— Благодаря. И на двама ви. Робин, не само заради приятелството ще направя всичко, за да отърва Адам от Гея или ако това стане, да го измъкна. — Тя набра нещо на клавиатурата. — Роки, колко яйца намери в онази стая?
— Петнайсет, Капитане — долетя от ефира гласът му. Чироко се обърна към Крис.
— Броят съвпада ли?
— Не. Там имаше калъф с шестнайсет яйца. Пълен.
— Конъл, какво ще ми кажеш за торбата с титанидски яйца, която си дал на Адам?
— Стандартен калъф — два реда по осем джоба. Беше пълен. Чироко отново набра нещо на клавиатурата.
— Роки, изглежда…
— Намерих калъфа, Капитане — каза Роки. — Той е за шестнайсет броя. Претърсих добре, както ми заповяда.
— Роки, моля те, ако си…
— Капитане, позволи ми да те прекъсна преди да ме нараниш неволно. Пред мен са петнайсет яйца. Трябва да ги счупя надве. Започнах да ги унищожавам, преди да съм намерил всичките. Така че когато се върнеш, ще преброиш парчетата, тъй като оценявам конфуза, който май възниква. Може би тепърва ще открия липсата или пък яйцето е било у Адам при отвличането. Ама не се ли намери, ще е доста уличаващо, ако се окаже, че съм забременял, не мислиш ли?
— Съжалявам, Роки — откликна Чироко. — Просто съм виждала колко може да се отчае една Титанида, ако…
— Не се обиждам, Капитане.
— Исусе — гласът на Конъл бе изпълнен със страхопочитание. — Не го разбирам това, Чироко.
— За какво говориш? — попита Робин.
— Става дума за Адам — каза Чироко. — Изведнъж се оказва, че той е важен не само лично за всеки от нас.
— Той умее да опложда яйцата на Титанидите — обясни Крис на Робин. — Олигавеното от него яйце бе станало прозрачно — значи се е активирало.
— Да. Адам може да прави това, което аз единствена умеех в продължение почти на век. Така че непременно трябва да си го върнем. Не бива да остане в лапите на Гея, защото тогава Титанидите ще се превърнат в нейни роби. А ако успеем да го освободим… — Тя погледна нагоре в нищото… — Тогава ще мога да умра.